Михаил Копейкин
Мы встречаемся раз в году,
Мимолётно, всегда случайно.
После встреч этих я печально
По привычке домой иду.
Мы встречаемся в месяц раз,
И всегда это словно пытка,
Мне знакома твоя улыбка,
С тёплым светом зелёных глаз.
Мы встречаемся каждый день,
Встречи эти надеждой манят,
Опьяняют меня, дурманят,
Словно запахами сирень.
Мы встречаемся каждый час,
Только ты об этом не знаешь,
И опять на год пропадаешь
Не в последний, как видно, раз.
Мы не встретимся никогда.
Я придумал все наши встречи.
Видно как мне немного легче
за годами терять года.
ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
В ГОДИНАТА СЕ СРЕЩАМЕ ВЕДНЪЖ
В годината се срещаме веднъж,
мимолетно и винаги случайно.
След срещите на мене мие тъжно
и по навик се пребирам у дома.
В месеца се срещаме веднъж
и всякога е като изтезание.
Позната ми е твоята усмивка.
Очите ти зелени топло греят.
Срещаме се ние всеки ден
и тези срещи със надежда мамят.
Опияняват и замайват ме,
като, че ли люляци мириша.
Срещаме се ние всеки час
само, че ти за това не знаеш.
Отново пак изчезваш за година
и не за жалост за последен път
Никога не ще се срещнем ние.
Аз измислих всички наши срещи.
Изглежда , мен така не ми е леко,
с годините , аз години губя.
Свидетельство о публикации №113042808306