Илко Карайчев - Неоните крещяха, перевод

Замлъкнах в тишината, тя оказа се сърдита,
а залезът напомняше на рижав котарак.
По улици разкъртени подрънкваха таксита,
налудничаво хилеше се счупен пътен знак.

Прозорците намигаха, неоните крещяха,
прашасало, градчето се подготвя за купон.
Дърветата опърпани напомняха на стряха
и само тротоарът прошептя неясен стон.

Наливах си от бирата и пак се чувствах грешен,
сушеше ме горчивият и` дъх на самота.
Уж често си отпивах, а отвътре ме гореше
неистово желание за песен, но мълчах.

До грозните предчувствия умората приседна,
нощта е груболаскава и гневна като мен.
Отдавна  уморен съм от гмежта, от думи гневни,
омръзна ми и вярата във “утрешния ден”.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Застигнут, тишиною я смолк - она сердита
Закат ко мне подкрался как хитрый рыжий кот
И грюкают машины, ругаются таксисты
Сломали знак дорожный – налево поворот.

Мигают нервно в окнах несносные неоны
И гонит пыльный город мой литерный вагон
И листьев наметает на крыши и балконы
И слышен тротуара  не громкий горький стон.

Я пивом наливаюсь и чувствую что грешен
Горчит меня и сушит паскуда самота
Попил – попеть мне хочется, поймёт меня не спевший
Когда до боли хочется, но замкнуты уста.

Усталость и предчувствия грозные явились
Неласковые ночи и грубые ветра
А вы от дум сегодняшних – ужели б не гневились?
Уже мне мало верится в «хорошее с утра».


Рецензии