Лотосово семе

Светът, пиян от лотосово вино,
забравя вчерашния минал ден.
Аз помня.
Аз не мога да отмина.
От вчера идвам.
Вчера съм роден.

Знам, паметта е божие наказание.
Непомнещият вчера – е блажен,
но спомените – белези от рани –
кървят и днес и не зарастват в мен.
 
Забравата навярно има смисъл –
лекуват с нея СПИН-а на деня.
Но този зъл живот ме е орисал
и белезите в мене да ценя.

Защото знам
– без “вчера”, “утре” няма.
Затуй не питам кой е днес на власт,
макар, пияни от една измама,
да скитат лотофаги между нас.

Безпаметни живеят, отродени,
от днес за днес, без стари рани зли.
Но ден за ден живот не е за мене,
макар от спомените да боли.

Аз искам памет, дявол да го вземе,
на дните под настръхналия свод.
Не ми предлагай лотосово семе
дори от милост, мой жесток Живот!

 

___________

* Според  Омировата “Одисея” всеки, попаднал в страната на лотофагите – хора, хранещи се със семената и корените на лотоса – и опитал лотоса, забравя миналото си.