Вербное Воскресение

Через неделю будет Пасха,
  Ждёт и надеется  душа.
Ну, а сегодня Воскресенье,
  Чей символ верба...Не спеша

В раздумьях, в грусти, но со светом
  В глазах и сердце в храм войдём.
Помолимся, поставим свечи,
  С собою вербу в храм возьмём.

Простые веточки, смешные,
  Похожи очень на зайчат.
Для нас они надежды символ.
  Так много сердцу говорят.

Мы ветки окропим водою-
  Святой... Домой их отнесём.
После заутрени с душою
  Поставим вербу у икон.

И вмиг светлее станет в доме
  От этих веточек простых.
И мы с надеждой и с любовью
  Сумеем всё перенести.

Ведь впереди еще Страстная -
  Неделя полная скорбЕй...
И каждый миг отмечен будет
  Страданьем, болью грустных дней.

Но верба нам даёт надежду.
  Мы верим, знаем будет свет!
Для нас с тобой в подлунном мире
  Прекрасней вербы веток нет!


Это стихотворение переведено на болгарский язык замечательной поэтессой Юлией Доневой:

ВЪРБОВА НЕДЕЛЯ

След седмица ще бъде Пасха,
надява се душата, чака.
А ето, днес е Възкресение,
върбата символ е. С вълнение,

в размисли и светлина
в сърцето, в храма ний ще влезем,
ще палним свещи, ще се молим,
върба от храма ще си вземем.

Клонките са прости, смешни
и на зайчета приличат.
Те са символ на надежда
и говорят на сърцето.

С водица свята ще ги ръснем,
в къщи ще ги отнесем,
а след заран от душа,
пред икона ще ги сложим.

В миг ще заблести домът ни
от тез, макар и прости клонки
и с надежда и любов,
през всичко ние ще преминем.

Нали все още тази страстна
седмица е пълна с мъки
и всеки миг е отбелязано
страданието в този ден.

Върбата дава ни надежда.
Светлина ще бъде, знаем!
За нас със теб, на този свят,
клонки по прекрасни, няма!



Иллюстрация - художник Михаил Калинин.