Илко Карайчев - Изритах я, перевод

Потънах в топлината на измамна тишина,
спокойно се усмихнах на съдбата.
Тя беше придирчива и потропваше с крака,
суетно си приглаждаше косата.

Поканих я на масата, предложих и кафе,
остана права, някак недоволна.
Поиска си по-твърдо алкохолно питие,
изхили ми се дяволски фриволно.

Предложих и бутилка неначената със ром,
за себе си налях си от кафето.
Изгледа ме нахално и ми рече, че съм гном,
щом тихо съм се скрил от битието.

“В туй време, драги, трябва да си силен и студен.
На никой не прощавай, а ги мачкай.
В живота днес е нужно да крещиш като кретен,
безплатно не прави дори и крачка.

На всички ще разказваш само колко си велик
и хич да не ти пука за тълпата.
На чуждото достойнство бъди яростен критик
и искай помощта ти да се плаща.”

Изслушах я спокойно и изпратих я с… ритник.
Страхливо вресна: “Мамата ти стара.”
Изчезна, наранена яхна грозния си вик.
А аз прегърнах вярната китара.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Тону и погружаюсь в  тишину
Улыбчиво здороваюсь с судьбою
Она вела придирчиво ко дну
Размахивая острою косою

А я её за столик пригласил
Она естественно осталась недовольна
Просила, чтоб я водкой угостил
Вела себя нахально и фривольно.

Ей был предложен мной ямайский ром
Себе же нАлил чашку кофе я
Она скривилась и сказала - гном
Укрывшийся.  от грузов бытия.

Ты буть расчётлив,  холоден и злей
Дави, круши, вали и подминай
Беги шагов бесплатных  и идей
Ор до небес безумный поднимай.

Не рассказать – насколько ты велик
Непонятый,  ничтожною толпою
Ты критикуй,  как ярый еретик!
За всё тебе оплатится судьбою.

Я выслушал и  угостил  пинком
Ах как же пошло это всё и старо
Оравшая исчезла за углом
И приобнял я верную гитару.


Рецензии