Илко Карайчев - Народът се сбърка, перевод

Попийвах си кротко отвън, до сайванта
и мезех със крехка сланинка.
Подканях съседите (нихната мамка)
да дойдат, да станем дружинка.

Един ми се цупи – било му студено.
- Студено е – рекох му – зима.
Нали за това ще ти сипя червено,
че лятоска няма да има.

А другият пазел жена си. Говедо.
Свадливата кой ли я иска?
Ей тая да тръгне сама по гезмето,
народът от ужас ще писка.

Пък Герги примигва ми – мишка у трици:
- Виж, комшу, жената е болна.
В студа понастинали двете и` цици,
ще дойда подир, ако смогна.

- К`ви цици, бе? – викам – Че тя нали няма?
Нали виждам колко е плоска.
Подплънки си слага – оптична измама
да лъже мераците хорски.

Народът, ви казвам, тотално се сбърка
и даже софра го не блазни.
И всеки в дома си потайно си кърка,
попържа зловещо и … мрази. 

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Кротко вино попивал я в беседке
Общения мне не хватало
Решил пригласить я друзей по-соседски
На белое нежное сало.

Сосед отказался – боится мороза
Известна мне истина эта
Сказал я – зима небольшая угроза
Будет вино вместо лета.

Жена его пазл, мычит как корова
Сварливая  слушать не  хочет?
Всех напугает она с полуслова
Только своё прогрохочет.

Сосед мне моргает  авантюристски
Видишь,  болеет супруга
В мороз застудила две свои сиськи
И я этим очень напуган.

Где её сиськи, - спросил я, - любезный?
Не видел я женщины плосче
Вату напихивать в них бесполезно
Никто их потрогать не хочет

Тотально народ, я смотрю,  изменился
И стол его не искушает
Он почерствел,  на мир обозлился
И тайно от всех выпивает.


Рецензии