Букви бръсначи

В прозореца - битка завършена
там зимата е стиснала есен
ти ще получиш стоманен бръснач
от кутията с номер осем
мъжът хърка в четвъртък убит
зад стена някой  „боклук изнася”
на дланите просветват бръсначи
и да те порежат си просят
а  на луната в небеса и е така скучно
иде и сама да завие като куче
ти към очите си поднасяш беззвучно
тези мънички гилотини тук
ще ги обереш с раздразнение в посока,
поглед се впива в простите букви,
тях не са положили в  порядък точно,
но се придвижват нататък в група.
сенки на врати приласкават косо
но преиграно, нарочно навярно
ти си забравила своите въпроси
на буква „Л”си затиснала с длан
папагал ще закрещи „Реалности!”
и ще те върне нереално в живота
ти не си се порязала напразно,
жалко ,че забравена е думата „любов”
букви-бръсначи ще махнеш обратно
и ще затвориш на отбелязано плътно
в сърцето стана някакси по-топло
и от раната леко изтръпнало.




Буквы-бритвы    http://www.stihi.ru/2008/12/25/503

Разгадаев

За окном- окончанье битвы

Там зима захватила осень

Ты достанешь стальные бритвы

Из шкатулки под цифрой восемь

Муж храпит четвергом убитый

За стеной кто-то «сор выносит»

На ладони мерцают бритвы

И порезаться ими просят…

А луне в небесах так скучно

Что завоет сама на псину

Ты к глазам поднесёшь беззвучно

эти малые гильотины

Уберёшь с раздраженьем прядку

Взгляд впитает простые буквы

Их сложили не по порядку

Задвигая подальше в тумбы

Тени двери ласкают косо

Но наиграно, понарошку

Ты забыла свои вопросы

И нажала на «Л» ладошкой

Попугай закричит «Пиастры!»

И вернёт в нереальность быта

Ты порезалась не напрасно

Жаль, что слово «любовь» забыто

Буквы-бритвы смахнёшь обратно

И запрёшь на замочек плотно

Стало в сердце теплее как-то

И от раны слегка щекотно.