В калта не се вижда златна подкова
какъв плясък в дълбоко, глътка от висоти,
в калта не се вижда златна подкова,
на слепи къртици ненужни са полети.
Не се отвличайте, когато говорите,
ще се намери нихилист и за мълчание,
не бързайте на глупост да възразите,
понякога и смисълът изглежда – мъчение.
Не във всеки лабиринт – Минотаври,
не всеки дом – затвор, гнездо или крепост,
не всеки победител иска лаври,
не се обръщайте към тъмно – Ваша светлост.
Дълбаене? Уви аз не съм златотърсач,
Рубина невиждащ, да търся злато,
по-скоро съм проверен играч,
къде какво вложиш, ще бъде взето.
У всеки - свое под Кръста ложе,
то е даденост, не ще те освободи.
Да приятели, в нещо сме подобни,
понякога хора, понякога птици...
В грязи не видно - золотых подков...
Рафаэль Рави http://www.stihi.ru/2013/04/17/2304
Что виртуозность и жонглёрство слов,
Что выплеск глубины, глоток высот,
В грязи не видно - золотых подков,
Слепым кротам не нужен ваш полёт.
Не отвлекайтесь, если говорите,
Найдётся нигилист и на молчанье,
И возражать на глупость, не спешите,
Порой и смысл выглядит – мычаньем.
Не в каждом лабиринте – Минотавры,
Не каждый дом – тюрьма, гнездо иль крепость,
Не каждый победитель хочет лавры,
Не обращайтесь к тёмным – ваша светлость.
Копание ? Увы, я не старатель,
Рубин , невидящий, выискивая злато,
Скорее я – проверенная стапель,
Куда, что вложишь, то и будет взято.
У каждого своё Прокруста ложе,
Оно, как данность – не освободиться,
О, да друзья, мы в чём-то, все похожи,
Когда-то люди, а когда-то птицы…
Свидетельство о публикации №113042405581