Илко Карайчев - Потомък на комити, перевод

Поредна бутилка фалшив алкохол,
готов съм, към Мйлмак политам.
С ракия лекувах един зъбобол,
а вече и седнал залитам.

Отсреща фиксирам фамозна жена,
усмихва се някак насила.
Навярно и тя тази нощ е сама
и търси си мъжка закрила.

Не мога, госпожо, пиян съм кат` пън
и беден съм – куче бездомно.
Отде се познаваме? Снощният сън?
Сега разкажи ми подробно.

Аз снощи сънувах кошмарите пак,
но тебе не съм те запомнил.
Там имаше друга – смъртта със коса
и беше от мене по-грозна.

Пак ти ли си, казваш? Ела, поседни.
Хей, барман, бутилка ракия.
За мене ли идваш? Я, хайде, сипи;.
За тебе, красавице, пия.

Да знаеш, омръзна ми тоя живот,
обаче резервен си нямам.
Прилича животът на гаден белот –
у мен са седми;ците само.

Но все пак играя го и се държа,
корава душица излязох.
Напивай се бързо и беж под дъжда.
Да знаеш, започвам да мразя!

Щом свърша си моята работа тук,
тогава аз сам ще те викна.
Усмихваш се хитро? Говориш напук?
Изчезвай, че почвам да ритам.

Какво си помисли? Че тъй ще се дам?
Потомък на стари комити,
дори и разкъсан, не се дава сам!
Прибирай косата и литвай!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Выпил бутылку «палЁнки» до дна
Взлетел, как взлетают голубки
И рюмка ракийки была не одна
Лечил свои бедные  зубки

Фиксирую - женщина рядом сидит
Улыбка её через силу
Аристократка одна и грустит
На кофе к себе пригласила.

Простите, мадам, я беден и пьян
И как собака  - бездомный
Мы с вами встречались  в утренних снах?!
Хотелось бы знать поподробней.

Мне лично,  кошмары являлись во сне
И я вас совсем не заметил
Была там одна – при плаще, при косе
Ужаснее нету на свете.

Опять заявилась?  Ну сядь - посиди
Эй, бармен – ракии бутылку
В гости повадилась что ли ходить
И щекотать по затылку.

Обрыдла по правде и мне эта жизнь
Но нет к сожаленью резервной
Утянет в болото – только держись
И я, как всегда, самый первый.

Но я ещё в силе – людей постыдись,
Крепок душой и дерзаю
Давай допивай и под дождь уходи
А то я с тобой замерзаю

Когда здесь  закончу работу свою
Тогда передам ходоками
Пока мне плевать на улыбку твою
Выгоню просто пинками.

Ужели ты думала - сдамся тебе?
Я воин – ты зря не старайся
Пусть жалок, ничтожен, но сам по себе
Ты лучше с косой убирайся.