Марина Цветаева - Та ж молодость, и те же дыры
Марии Шандурковой
***
Оная младост в пустош дива,
край оня огън във нощта...
С божествената моя лира,
с китарата си, ти – сестра.
На нас съдбата даде дарба:
в душите вятър да вилней.
- Душите граби! – В мен отдавна,
от люлката ме тя люлей.
Зачупила ръце от мъка,
знай: не една си в мрачен ден
по цигански кроиш разлъка,
омайваш младите князе.
Знай: не сама по ножа остър
следиш мъчително кръвта, -
знай: че сестра ти също още
е в таз велика низост – любовта.
Март 1919
***
ОнАя млАдост в пУстош дИва,
край Оня Огън във нощтА...
С божЕствената мОя лИра,
с китАрата си, тИ – сестрА.
На нАс съдбАта дАде дАрба:
в душИте вЯтър да вилнЕй.
- ДушИте грАби! – В мЕн отдАвна,
от лЮлката ме тЯ люлЕй.
ЗачУпила ръцЕ от мЪка,
знай: нЕ еднА си в мрАчен дЕн
по цИгански кроИш разлЪка,
омАйваш млАдите князЕ.
Знай: не самА по нОжа Остър
следИш мъчИтелно кръвтА, -
знай: че сестрА ти сЪщо Още
е в таз вЕлика нИзост – любовтА.
***
Та ж молодость, и те же дыры,
И те же ночи у костра...
Моя божественная лира
С твоей гитарою -- сестра.
Нам дар один на долю выпал:
Кружить по душам, как метель.
-- Грабительница душ! -- Сей титул
И мне опущен в колыбель!
В тоске заламывая руки,
Знай: не одна в тумане дней
Цыганским варевом разлуки
Дурманишь молодых князей.
Знай: не одна на ножик вострый
Глядишь с томлением в крови, -
Знай, что еще одна... -- Что сестры
В великой низости любви.
Март 1919
Свидетельство о публикации №113042108930
С теплом - Вера.
Вера Половинко 21.04.2013 19:42 Заявить о нарушении
Этот стих очень трудный для перевод, но я сделала с большою любовью.
Спосибо, Вера!
Мария
Мария Шандуркова 21.04.2013 19:49 Заявить о нарушении