Илко Карайчев - Душа свободна, перевод

Нощта преметна крак връз крак,
изкиска ми се непристойно:
- Къде си тръгнал бе, бунак,
молитви пей си упокойни.

- Не искам – рекох – госпожа,
че още ми е доста рано.
Седни до мен и пий сега,
със теб ще пия и на гладно.

Що пак ми носиш самота,
на тъжни дни, ти бледа сянка?
На мен ми писна от това
и скоро ще крещя “на мамка”.

Сбери` си грозните крака,
завий ги във платното черно.
Не искам твойта тишина,
зарязвам те с финес, лежерно.

Потеглям утре в светъл път,
мен чакат ме зад хоризонта.
Да знаеш – хубав е светът.
Аз тръгвам със душа свободна!   

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

За шагом шаг уходит ночь
И спрашивает непристойно
- Когда ты сам себе помочь
Молитвой сможешь  упокойной.

Сказал: - не надо, госпожа
Молиться мне покуда рано
Прими участье в кутежах
Присядь ко мне за фортепьяно.

Опять привносишь самоту
Проходишь мимо бледной тенью
Тебя «по мамке» назову
И буду груб я к сожаленью.

Давай твори свой грозный шаг
Окутай ноги чёрной шалью
Твоя не надо тишина
С такой неистовой печалью.

Отправлюсь утром в светлый путь
За горизонтом ждут дороги
Прекрасен мир и где-нибудь
Пройду свободным не убогим.