Илко Карайчев - Хартиен дом, перевод

Ей тая ракия ме гледа нахално,
едва ли съм нейният рицар.
Със нея, без нея, знам – изход летален
ни чака. Защо да го мисля?

Отдавна изпуснах пътеките лесни,
животът осеян е с ями.
Написах ли, пях ли любимите песни?
Не помня. А трябва ли? Знам ли?

Кашони откраднах си – нови завивки,
постлах ги връз въглища черни.
Захвърлих по пътя си всички усмивки
и мислите сладко-лежерни.

Ей тая ракия ме гледа нахално,
сега ще я глътна със ярост.
Пиянството вече е нещо нормално
в живот, пропиляван нахалост…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ах эта ракия смотрит нахально
Едва ли я рыцарь её
Исход предстоит изначально летальный
С ней без неё - глупо думать о нём.

Прошёл я свой путь красивый помпезный
Не уставал в силки попадать
Пел ли, писал ли любимые песни
Не помню. А надо ли мне понимать.

Украл я хороших себе одеялец
И расстелил их на чёрных углищах
Забросил улыбки свои и румянец
И сладко-лживые глупые мысли.

Ах эта ракия смотрит нахально
Сейчас, отопью, покажу свою ярость
Пьянство сегодня это нормально
Если по жизни шествует наглость.