Моята улична котка -
няма от нея измъкване,
все ми се прави на кротка,
щом огладнее на мръкване.
Тича след мен като куче,
маха гальовно със лапички,
тихо и нежно мяучи:
"Гладна съм вече, бе какичко!"
Щом си напълни тумбака,
спира веднага с игричките,
драсва към някоя драка -
вятър й стават петичките.
Ах, че се крие и бяга,
сякаш разбира хитрушата
как неусетно я стягам
с бяла каишка през гушата.
Как ще я сресвам и къпя,
ще й поправям походката,
ще я почесвам по пъпа -
първа глезана сред котките.
Както е вързана вкъщи,
все да се гали на каките.
Ала насън ще се връща
пак при душата си... В драките.
Опитомяване
© Copyright: Комедвенска Ники, 2013
Свидетельство о публикации №113041905964
Свидетельство о публикации №113041905964
Рецензии