Олег Дмитриев Мало быть к Москве причастным Малко

„МАЛО БЫТЬ К МОСКВЕ ПРИЧАСТНЫМ...”
Олег Михайлович Дмитриев (1937-1993 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МАЛКО Е ДА СИ ПРИЧАСТЕН

Малко е да си причастен,
жител да си на Москва.
Към Москва да си пристрастен:
злато, мед да е това!

В столицата-майка трябва
да си влюбен ти безкрай,
на лицето й се радвай,
къщите й опознай!

Всички улици по памет,
наизуст площади знай –
столицата е голяма...
Никой туй не може май.

Варварски предишни орди
ринат къщи и дворци –
днес с подобна власт са горди
архитектите-„творци”.

Малко е сред гняв привиден
да размахваш ти юмрук –
столицата от обиди
трябва да спасиме тук!

Бе за нас безценно злато
този неопазен дар –
Шчербаковските палати,
на „Поварска” брястът стар.

Щом с Москва се ти гордееш,
щом си й се посветил,
важно е къде живееш,
не къде си се родил!

Със сърдечност обгради се,
съпричастен с ден красив:
Че си кореняк –
щастлив си.
Тук си –
двойно си щастлив.

               * Шчербаковските палати – московска сграда, построена през 1770 г. През 1986 г. покривът на сградата се срутва, което обединява московската общественост в кампания за защита на старинните обекти.
               * Брястът – близо 300-годишният бряст на ул. „Поварска” в Москва умира; брястът е преживял много бедствия, вкл. големия пожар от 1812 г., в сянката му са си почивали Пушкин и Лермонтов, Чайковски и Цветаева.


Ударения
МАЛКО Е ДА СИ ПРИЧАСТЕН

Ма́лко е да си прича́стен,
жи́тел да си на Москва́.
Към Москва́ да си пристра́стен:
зла́то, ме́д да е това́!

В сто́лицата-ма́йка тря́бва
да си влю́бен ти́ безкра́й,
на лице́то й се ра́двай,
къ́штите й опозна́й!

Вси́чки у́лици по па́мет,
наизу́ст плошта́ди зна́й –
сто́лицата е голя́ма...
Ни́кой ту́й не мо́же ма́й.

Ва́рварски преди́шни о́рди
ри́нат къ́шти и дворци́ –
дне́с с подо́бна вла́ст са го́рди
архите́ктите-„творци́”.

Ма́лко е сред гня́в приви́ден
да разма́хваш ти́ юмру́к –
сто́лицата от оби́ди
тря́бва да спаси́ме ту́к!

Бе́ за на́с безце́нно зла́то
то́зи неопа́зен да́р –
Шчербако́вските пала́ти,
на „Поварска” бря́стът ста́р.

Што́м с Москва́ се ти́ горде́еш,
што́м си й се посвети́л,
ва́жно е къде́ живе́еш,
не́ къде́ си се роди́л!

Със сърде́чност обгради́ се,
съприча́стен с де́н краси́в:
Че си кореня́к – штастли́в си.
Ту́к си – дво́йно си штастли́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Дмитриев
МАЛО БЫТЬ К МОСКВЕ ПРИЧАСТНЫМ...
 
Мало быть к Москве причастным,
Штампик в паспорте иметь.
Надо быть к Москве пристрастным:
Знать, что золото, что медь.

Надо в матушку-столицу
Быть влюблённым без ума,
Надо, как знакомых лица,
Знать старинные дома.

Знать все улицы на память,
Переулки назубок –
Да столица велика ведь…
Это вряд ли кто бы смог.

Раньше варварские орды
Рушили дома, дворцы, –
А сейчас, собою горды,
Архитекторы-„творцы”.

Мало, гневаясь для виду,
Кулаками потрясать –
Надо стольный град в обиду
Никому не дать, спасать!

Как московские фанаты,
Забывая свой покой –
Щербаковские палаты,
Древний вяз на Поварской.

Коль Москвой ты возгордился,
Коль Москве отдался весь,
То не важно, где родился:
Значит, ты москвич и есть!

Лишь сердечность и участье
У Москвы сейчас в цене:
Коренным быть –
Это счастье.
А исконным –
Так вдвойне.




---------------
Руският поет и преводач Олег Михайлович Дмитриев е роден на 1 юли 1937 г. в гр. Омск. Завършил е факултета по журналистика при Московския държавен университет (1959 г.). Работил е като редактор на поезия в сп. „Юность” и в. „Литературная газета”. Първият поетичен сборник с негово участие е „Общежитие” (1962 г.). Автор е на стихосбирките „Арбатские сибиряки” (1965 г.), „Вот мчится черепаха! Веселые и грустные стихи про зверей” (1967 г.), „Удар по кремню” (1967 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Летом на земле” (1970 г.), „Возвращение в город” (1971 г.), „Белый час рассвета” (1973 г.), „Осенние прогулки” (1975 г.), „Приглашение друга” (1976 г.), „Прежний счет” (1978 г.); „Московское время” (1979 г.), „Избранное” (1980 г.), „Летящий профиль” (1981 г.), „Птицы над городом” (1981 г.), „Давно и недавно” (1986 г.), „Избранное” (1987 г.), „Есть и проза и стихи” (1988 г.) и др. Превежда поезия на творци от народите на СССР. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Умира на 9 декабря 1993 г. в Москва.