Илко Карайчев - Душите ни са вертеп, перевод

Когато си тръгна спокойният сън,
написа на мазна салфетка:
“Какво те боли, че студено е вън?
Животът е тъпа нимфетка!”

Ти чули бе, барман, я съпи ми две!
Какво? Сам съм бил ли? Ега ти!
Сипи` и на тебе едно питие,
аз черпя! Мезето не ща ти.

Животът го карам през пръсти. За грош
през ден той навред ме продава.
А аз ще се правя от Дявол по-лош
и плюя на всяка пощада.

Сипъ бе, кретен, че ще пия за теб,
а моята мъка ще давя.
Душите ни вече са само вертеп –
кой барне ни, все ни оправя.

Мангизи ли каза? С`я имам – ей нб!
Получих днес цяла стотачка.
Със кръв ги изкарах, вземи ги сега,
при мене парите са в стачка.

Погребах душата си, тя ми плати.
Разбираш ли тука проблема?
Загробих днес всичките мои сълзи
и кръст съм им най-безогледен.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Когда меня влекло в глубокий сон
Но перед тем я чиркнул  на салфетке
«Ты что грустишь, скучаешь у окон
Ну разве так, положено Нимфетке.

А ну налей нам бармен по одной
Я и тебя конечно угощаю
Клиент я, выпить,  дюже заводной
И без закуски лучше ощущаю.

Жизнь как в песок ушла за медный грош
Меня не раз ублюдки предавали
Я тоже буду зол и нехорош
И пощажу кого-нибудь едва ли..

Налей кретин, я выпью за тебя
В вине,  возможно, боль моя утонет
Душа болит и ангелы трубят
Пусть только кто-то душу мою тронет.

Ты наливай не бойся я набоб
Сегодня сотню денег заработал
И мне по силам их в один приём
На что-нибудь игристое ухлопать.

Сегодня душу я похоронил
Моих проблем, практически, не стало
Уже не плачу, раньше слёзы лил,
Но сбросил крест я с плеч своих усталых.