Очи като копчета,
поглед на птиче.
В съдраните джобчета
мъката тича.
И глад до побъркване
в крехките кости.
Живот! Няма мърдане! -
ясно и просто.
Подритват го хората -
стари и млади.
А то е пиронът на
всички доклади
и всяка статистика
евросъюзна.
Хартиена мистика
в папките гузни.
А колко му трябва на
черното птиче?
Трошица от хляба ни -
пак да обича.
В душицата восъчна -
ласки попътни...
Какво, че е просяче?!
Всички сме смъртни.
Трошици
© Copyright: Комедвенска Ники, 2013
Свидетельство о публикации №113041506049
Свидетельство о публикации №113041506049
Рецензии