Пак се намръщи това небе,
от запад – тътен и грохот,
влачи облаци сиво поле,
пак да заплаче – готово...
Чуло е в мисли ,навярно –
тъгата ми как протестира...
пари в очите ми жадно...
срещу неправда пулсира!..
И на него ли домъчня –
в безпътица тежко бреме
постепенно ще се стопя,
дошло тъгата да вземе ?!
То знае да чисти с вода
по целия свят... всичко,
но дали ще успея в ума
аз да изляза на чисто?!
Синхронно
© Copyright: Росица Бухова, 2013
Свидетельство о публикации №113041505491
Свидетельство о публикации №113041505491
Рецензии