Илко Карайчев - Егати живота отчаян, перевод

Какво ми остава – да гушна Морфей,
пък той ако нищо не свърши,
изправям се рязко и ставам злодей
с бутилка в тютюневи пръсти.

След “двеста” съм вече готов за пират –
заграбвам пари и бижута.
За мацките ставам приятел богат –
Наоми и други прочути.

Пак нова “стотачка” и вече съм кмет –
гуляи, екскурзии, похот.
За хорски проблеми съм вечно зает,
за внуците търся днес доход.

Поглъщам поредното – ставам поет
и пиша любовни сонети
за Нея, за друга, поръчки … наред –
все дами, игриви кокетки.

Направя ли “петстотин”, правя се мъж
и споря с портретите тъпи.
– Какво си ме зяпнал, бе? Яко се дръж! –
показвам му средните пръсти.

На шестото плача и пея до кръв.
Егати живота отчаян!
– И к`во кат` умра, бе? Че ня`а съм пръв!
Обаче не ще се покая! 

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Что мне осталось – к Морфею прилечь
Он ведь решать – Головище!
Если не сможет стану, сиречь
Злодеем, дымя табачищем.

«Двести» приму и уже я пират
Деньги сгребаю лопатой
Наоми Кемпбел – приятель и брат
А потому что богатый.

«Соточку дёрну» и я уже мэр
Похоть и пьянки-гулянки
Внукам - не людям простым, например
Готовлю заводы и банки.

Ещё выпиваю и вот я поэт!
Сонеты пишу как конфетки
И любят послушать мой сочный куплет
Игривые дамы-кокетки.

Под пятую «сотку» я праведный муж!
Таких  уже мало осталось
С портретами спорю, взялся за гуж -
Им средний показывать палец.

Шестая – я душу свою изодрав -
Жизнь утекла – пересмешник!
Умру, как котяра . Скажешь не так?
Без покаяния грешник.