***

Марина Цветаева
***Соперница, а я к тебе приду

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Съпернице, ще дойда аз при теб,
все някога, нощта ще бъде лунна,
кога се носи жабешкия кряк
и вият от тъга жени безумно.

И, трогната от този труден век,
от ревността на твойте мигли чудни,
на теб ще кажа: аз не съм човек,
а само сън, присънващ се на будни.

Ще кажа аз: - Ти мене утеши,
в сърцето ми забива някой гвоздей!
Ще кажа аз, че вятър свеж шуми,
горещи са над мен звезди безбройни...

8 септември 1916

***
СъпЕрнице, ще дОйда Аз при тЕб,
все нЯкога, нощтА ще бЪде лУнна,
когА се нОси жАбешкия крЯк
и вИят от тъгА женИ безУмно.

И, трОгната от тОзи трУден вЕк,
от ревносттА на твОйте мИгли чУдни,
на тЕб ще кАжа: аз не сЪм човЕк,
а сАмо сЪн, присЪнващ се на бУдни.

Ще кАжа Аз: - Ти мЕне утешИ,
в сърцЕто ми забИва нЯкой гвОздей!
Ще кАжа Аз, че вЯтър свЕж шумИ,
горЕщи са над мЕн звездИ безбрОйни...

***

Соперница, а я к тебе приду
Когда-нибудь, такою ночью лунной,
Когда лягушки воют на пруду
И женщины от жалости безумны.

И, умиляясь на биенье век
И на ревнивые твои ресницы,
Скажу тебе, что я — не человек,
А только сон, который только снится.

И я скажу: — Утешь меня, утешь,
Мне кто-то в сердце забивает гвозди!
И я скажу тебе, что ветер — свеж,
Что горячи — над головою — звёзды…

8 сентября 1916
Фото: Meri Tateishi