Марина Цветаева - Литературным прокурорам

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

На литературните прокурори

Да изчезна в човешка забрава,
както стапя се сняг и свещта?
Шепа прах там от мен да остава
под  могилата с пърст? Не, не ща!

Всеки миг се вълнувам до болка,
постоянно да мисля това:
ще съм мъртва завинаги! Колко
ми е дала съдбата да знам?

Вечер в детската с куклите сядам,
на ливада до паячен дом,
а душата осъдена, зная...
Преживява за всички ведно!

Затова (аз почувствах се - силна)
всичко родно на съд да предам,
да запазя докрай съм решила
младостта с неспокойния плам.

<1911>

***
На литературните прокурори

Да изчЕзна в човЕшка забрАва,
както стАпя се снЯг и свещтА?
Шепа прАх тАм от мЕн да остАва
под  могИлата с пЪрст? Не, не щА!

Всеки мИг се вълнУвам до бОлка,
постоЯнно да мИсля товА:
ще съм мЪртва завИнаги! КОлко
ми е дАла съдбАта да знАм?

Вечер в дЕтската с кУклите сЯдам,
на ливАда до пАячен дОм,
а душАта осЪдена, знАя...
ПреживЯва за всИчки веднО!

ЗатовА (аз почУвствах се - сИлна)
всичко рОдно на сЪд да предАм,
да запАзя докрАй съм решИла
младосттА с неспокОйния плАм.

Литературным прокурорам

Всё таить, чтобы люди забыли,
Как растаявший снег и свечу?
Быть в грядущем лишь горсточкой пыли
Под могильным крестом? Не хочу!

Каждый миг, содрогаясь от боли,
К одному возвращаюсь опять:
Навсегда умереть! Для того ли
Мне судьбою дано всё понять?

Вечер в детской, где с куклами сяду,
На лугу паутинную нить,
Осуждённую душу по взгляду…
Всё понять и за всех пережить!

Для того я (в проявленном — сила)
Всё родное на суд отдаю,
Чтобы молодость вечно хранила
Беспокойную юность мою.

<1911>