Светлана Донченко - Ранная осень
Ранняя осень. Жара не сдаётся…
Солнце нещадно палит.
Небо не плачет дождём, а смеётся.
Золотом лист не горит.
Грустно. От пыли кусты поседели.
Птицы лениво поют.
Мысли тревожные вдруг одолели.
Так в голове и снуют.
Счастье осеннее. Где заплутало?
Где твой венчальный убор?
Жду. Только сердце немного устало.
Да утомился мой взор….
РАННА ЕСЕН
Превела на български: Юлияна Донева
Ранна есен. Не предава се зноя...
Безпощадно слънце гори.
Не плаче дъжд от небето, а се смее.
Златния лист не гори.
Тъжно... От прах побелепи са храстите.
Лениво птиците пеят.
Мисли тревожни изведнъж надделели
ей тъй в главата се реят.
Есенно щастие. Къде се залута?
Къде е твойта венчална премяна?
Чакам. Сърцето ми само умори се.
И взорът ми се умори.
Свидетельство о публикации №113041404103