Марина цветаева - не думаю кроме любви солнце-одно

1.
***
Не мисля и не споря и не жаля.
Не спя дори.
Луни, вълни в нощта ми не превалят,
Ни лъч цари.

Не чувствам как е жарко сред стените,
Зелено как - навън.
За дар желан не чакам и не питам
Дори насън.

Не радват ме ни утро, ни трамваен
Случаен шум,
Векът наш кой е, датата не зная
Ни с глас ни с ум.

По срязано въже аз шут съм сякаш
И лунатик
На две луни. Или съм сянка в мрака
друг нечий лик.

превод - Галина Иванова
Варна


.
2.Освен обич/КРОМЕ ЛЮБВИ/

Не обичах, но плаках. Не, не, не  обичах, но сочех
Аз на тебе единствено онзи лик,обожаван докрай.
Ни причини, ни улики имаше в чувството, впрочем:
Не любов беше май.

Но на нас само образът кимна в среднощната зала,
Само ти, само аз му донесохме стих жалостив
И това обожание беше по - свързваща цялост
От страстта - порив див.

Ала поривът мина, някой ласкаво вмиг приближи се,
тънещ в обич, наместо молитва. Недей ме съди.
Знай, че в будната памет като нота най - нежна  - пак ти си
въздух в мойте гърди.

В мойта тъжна душа като в дом незаключен бе скитник...
/Онзи летен наш дом/.Ти твърдиш, че забравих, но аз
Всеки миг с теб запълних. Бе чувството тъжно и скритно,
Но не бе, уви, обич, ни страст.
 

3.СЛЪНЦЕ - ЕДНО Е /ОРИГИНАЛ:СОЛНЦЕ - ОДНО/

Слънце - едно е, а скита над всеки нов град.
Слънце е - мое е. Няма да радвам познат

никога с него - за час, ни за лъч, ни за взор.
Нека в несвършваща нощ тъне градски простор.

В длан ще го взема. Тъй няма да шава то в кръг.
Нека изгаря сърцето и устните с рана - недъг.

Ала пропадне ли в нощите вечни - ще хукна натам.
Слънце - ти мое си! Лъч от теб няма да дам.


4.В Париж

Домът - висок, небето - ниско,
Земя  до него близко,  в дим.
Тъгата тайно те притиска
в Париж - град весел и любим.

Шумят вечерни булеварди,
Зарята сетен лъч гаси.
Навред любовни двойки вардят,
Потрепват устни и коси.

Сама съм тук. Така е сладко
Към кестен да склоня глава.
Стих на Рустан проплаква кратко,
както довчера бе в Москва.

Париж в нощта е чужд и жалък.
А как сънувах го преди!
Затварям се в дома си малък,
където цвете посадих.

И нечий профил скръбно-братски
взор вперва от стената пак.
Rostand и мъченик Райхшдатски
и Сара - стъпят в сънен праг.

В Париж  и весел и огромен
сънувам облаци, треви.
Смях, стъпки връщат се, притома.
Не спира болката, уви.

превод - Галина Иванова
Варна