Илко Карайчев - По пътя към село, перевод

Прибирах се в село и водех теле,
по пътя се нещо обърка.
Пресрещна ме манго с едно кемане;,
по телове с пръчка застърга.

Една тъжна песен изпя ми, че две…
бутилка ракия изпихме.
В душата ми бръкна това ченгене
и братски тогава решихме…

Отидохме в първото село тогаз,
телето продадох веднага.
В кръчмето се врязахме с най-мръсна газ,
превърнах парите във радост.

Наливай на всички ракия от мен,
пей, манго, най-тъжната песен.
Животът изтича си ден подир ден
и вече за мене е тесен.

Запей ми за обич, която разбих,
запей ми за “утрето” тъмно.
Свири, бе мангал, аз нали ти платих?
Ще пием, додето се съмне.

Ти после си тръгваш, а аз ще заспя
ей тука, на пода, по навик.
Наливай, кръчмарю, преди да умра,
че вече пердето ми падна.

Спестете си всички сополи, сълзи,
живота аз страстно обичам
и дишам го, грозния, с пълни гърди!
Какво от това, че умирам?

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Шёл я с телёнком однажды в село
В пути мне певец повстречался
Посох попутчик верный  его
Стоял он и очень смущался.

Песен мне спел – одну или две
Ракийки  бутылку распили
Душу мне тронул этот певец
И мы с ним по-братски решили.

Быстро телёнка в селе продадим
Деньги – известная гадость
На них мы как надо в корчме посидим
И конвертируем в радость.

Ракийки налейте  всем от меня
Спой-ка мне грустные песни
Жизнь утекает день ото дня
Мир мне становится тесен.

Спой мне мангал я заплатил
Спой мне про жаркие лета
Как потерял я то что любил
Будем гулять до рассвета.

Ты утром уйдёшь - я буду спать
Здесь на полу приютился
Выпью – не хочется мне умирать
Но занавес мой опустился.

Сопли и слёзы утрите свои
Конечно я жизнь, обожаю
К чему мои слёзы и радость в груди
Они ничего не меняют.