Машеньке
http://www.stihi.ru/avtor/mariashel
Грёзы разбиты. Осколки бесцветные в небе хрустальном
Кажутся нотами, даже ключами… конечно, скрипичными…
Капля души отражается прямо в зеницах… зеркально…
Слёзы, как люди… они могут быть не совсем уж типичными…
В сердце дожди… струйки влаги во всех измереньях буквально…
С детства… с судьбою расчёт у меня моментально… наличными…
Жизнь, как движенье материи… Где-то за гранью астральной…
Тысячи звёзд остаются немыми… почти безразличными…
Даже луна упирается в грудь головой машинально…
Ночь дирижирует снами, как будто лучами пшеничными…
Боль прорастает в сознанье моё… глубоко… максимально…
Давит виски обречённо… страданьями плоти привычными…
Больше не плачется. Просто мне грустно, тревожно, печально….
Дрогнут невольно стихи… под осадками частыми личными…
Слёзы души
© Copyright: Марина Алдон, 2013
Свидетельство о публикации №113041209814
Свидетельство о публикации №113041209814
Рецензии
Сълзите на душата -
Перевод с русского на болгарский язык Росицы Буховой
Лъчите са разбити. Останки са безцветни в небе кристално
Сякаш с ноти, даже с ключове...разбира се, цигулкови...
Капка душа се отразява право в зеници...огледално...
Сълзи, като хора... те могат да бъдат не съвсем типични...
В сърцето дъжд...струйки влага във всички измерения буквално...
От детство...със съдбата разчет у мен моментално...в налични...
Живот като двежение на материя... където зад обсега на астрално...
Хиляди звезди остават неми...почти безразлични...
Даже луната опира в гърдите си глава машинално...
Нощта дирижира сънища, сякаш с лъчи пшенични...
Болка израства в съзнанието ми... дълбоко... максимално...
Дави уискито обречено... на страданията плът привична...
Повече не ми се плаче. Просто ми е тъжно, тревожно, печално...
Тръгват неволно стихове... под утайка на частите лични...
Росица Бухова 22.04.2013 16:59 • Заявить о нарушении
Перевод с русского на болгарский язык Росицы Буховой
Лъчите са разбити. Останки са безцветни в небе кристално
Сякаш с ноти, даже с ключове...разбира се, цигулкови...
Капка душа се отразява право в зеници...огледално...
Сълзи, като хора... те могат да бъдат не съвсем типични...
В сърцето дъжд...струйки влага във всички измерения буквално...
От детство...със съдбата разчет у мен моментално...в налични...
Живот като двежение на материя... където зад обсега на астрално...
Хиляди звезди остават неми...почти безразлични...
Даже луната опира в гърдите си глава машинално...
Нощта дирижира сънища, сякаш с лъчи пшенични...
Болка израства в съзнанието ми... дълбоко... максимално...
Дави уискито обречено... на страданията плът привична...
Повече не ми се плаче. Просто ми е тъжно, тревожно, печално...
Тръгват неволно стихове... под утайка на частите лични...
Росица Бухова 22.04.2013 16:59 • Заявить о нарушении
На это произведение написано 5 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.