Михаил Исаковский Враги сожгли родную хату Врагът

„ВРАГИ СОЖГЛИ РОДНУЮ ХАТУ”
Михаил Васильевич Исаковский (1900-1973 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
                Переводы: Красимир Георгиев, Николай Сысойлов, Людмила Пургина


ВРАГЪТ ПОДПАЛИ РОДНА КЪЩА

Врагът подпали родна къща,
семейството изби без жал.
Къде войникът днес се връща
със своята безкрай печал?

Върви войникът, мъка сбира
от кръстопът на кръстопът
и в ширното поле съзира
с трева покрит гробовен кът.

Стои войникът – с буца тежка
пред гърлото. Вилнее дъжд.
Той казва: „Ти, Прасковя, срещай
героя – своя чакан мъж.

Готви за гостите трапеза,
широка маса в ден красив –
ний празнично да отбележим,
че се завърнах здрав и жив...”

Не срещна радостни привети,
ни родни погледи добри;
и само топъл вятър летен
над гроба люшкаше треви.

Въздъхна, ремъка оправи,
разтвори походен мешок,
бутилка с люта скръб постави
на сивия надгробен блок.

„Прасковя, миличка, прощавай
и не съди запоя мой:
дойдох да пием там за здраве,
а пия тук за упокой.

Другари спомени ще викат,
над нас вовек ще тегне жал...”
От медно канче пи войникът
вино, допълнено с печал.

Той пи – войникът от народа
в сърцето с болка, морен, тих:
„Към теб години четри ходих
и три държави покорих...”

Опива се, сълзица рони,
надеждите неизживял,
а край войнишките пагони –
за Будапеща взет медал.


Ударения
ВРАГЪТ ПОДПАЛИ РОДНА КЪЩА

Врагъ́т подпа́ли ро́дна къ́шта,
семе́йството изби́ без жа́л.
Къде́ войни́кът дне́с се връ́шта
със сво́ята безкра́й печа́л?

Върви́ войни́кът, мъ́ка сби́ра
от кръстопъ́т на кръстопъ́т
и в ши́рното поле́ съзи́ра
с трева́ покри́т гробо́вен къ́т.

Стои́ войни́кът – с бу́ца те́жка
пред гъ́рлото. Вилне́е дъ́жд.
Той ка́зва: „Ти́, Праско́вя, сре́штай
геро́я – сво́я ча́кан мъ́ж.

Готви́ за го́стите трапе́за,
широ́ка ма́са в де́н краси́в –
ний пра́знично да отбеле́жим,
че се завъ́рнах здра́в и жи́в...”

Не сре́штна ра́достни приве́ти,
ни ро́дни по́гледи добри́;
и са́мо то́пъл вя́тър ле́тен
над гро́ба лю́шкаше треви́.

Въздъ́хна, ре́мъка опра́ви,
разтво́ри по́ходен мешо́к,
бути́лка с лю́та скръ́б поста́ви
на си́вия надгро́бен бло́к.

„Праско́вя, ми́личка, прошта́вай
и не съди́ запо́я мо́й:
дойдо́х да пи́ем та́м за здра́ве,
а пи́я ту́к за упоко́й.

Друга́ри спо́мени ште ви́кат,
над на́с вове́к ште те́гне жа́л...”
От ме́дно ка́нче пи́ войни́кът
вино́, допъ́лнено с печа́л.

Той пи́ – войни́кът от наро́да
в сърце́то с бо́лка, мо́рен, ти́х:
„Към те́б годи́ни че́три хо́дих
и три́ държа́ви покори́х...”

Опи́ва се, сълзи́ца ро́ни,
наде́ждите неизживя́л,
а край войни́шките паго́ни –
за Бу́дапе́шта взе́т меда́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Исаковский
ВРАГИ СОЖГЛИ РОДНУЮ ХАТУ

Враги сожгли родную хату,
Сгубили всю его семью.
Куда ж теперь идти солдату,
Кому нести печаль свою?

Пошел солдат в глубоком горе
На перекресток двух дорог,
Нашел солдат в широком поле
Травой заросший бугорок.

Стоит солдат – и словно комья
Застряли в горле у него.
Сказал солдат: „Встречай, Прасковья,
Героя – мужа своего.

Готовь для гостя угощенье,
Накрой в избе широкий стол, –
Свой день, свой праздник возвращенья
К тебе я праздновать пришел...”

Никто солдату не ответил,
Никто его не повстречал,
И только теплый летний ветер
Траву могильную качал.

Вздохнул солдат, ремень поправил,
Раскрыл мешок походный свой,
Бутылку горькую поставил
На серый камень гробовой.

„Не осуждай меня, Прасковья,
Что я пришел к тебе такой:
Хотел я выпить за здоровье,
А должен пить за упокой.

Сойдутся вновь друзья, подружки,
Но не сойтись вовеки нам...”
И пил солдат из медной кружки
Вино с печалью пополам.

Он пил – солдат, слуга народа,
И с болью в сердце говорил:
„Я шел к тебе четыре года,
Я три державы покорил...”

Хмелел солдат, слеза катилась,
Слеза несбывшихся надежд,
И на груди его светилась
Медаль за город Будапешт.

               1945 г.


СПАЛИВ ЗАГАРБНИК РІДНУ ХАТУ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Спалив загарбник рідну хату,
Згубив і всю його сім’ю.
Куди ж тепер піти солдату,
Кому нести печаль свою?

Пішов солдат у скорбнім горі
На перехрестя двох доріг,
Знайшов солдат у чистім полі
ЗарОслий пагорб-оберіг.

Стоїть солдат – і болем з кров’ю
Застряв у горлі ком-печаль.
Сказав солдат: Стрічай, Прасков’я,
Героя – мужа зустрічай.

Готов для гостя пригощЕння,
Накрий скоріш широкий стіл.
Свій день повернення-хрещЕння
З тобою стрітити летів…

Не дочекавсь солдат привітів,
Ніхто його не зустрічав,
І тільки теплий літній вітер
Траву могильну все качав.

Зітхнув солдат, ремінь поправив,
Розкрив мішок похідний свій,
І пляшку плачучи поставив
На сірий камінь гробовий.

„Не осуджай мене, Прасков’я,
До тЕбе що прийшов такий:
Хотів я пити за здоров’я,
Та довелось за упокій.

Зійдуться друзі знов, подрУжки, –
Та не зійтись вовіки нам…”
І пив солдат свій сум із кружки –
Вино з печаллю пополам.

І пив солдат, – сльозилось око, –
І з біллю в серці говорив:
„До тебе йшов чотири роки,
Я три держави підкорив…”

Хмелів солдат, – сльоза котилась, –
І цілував натільний хрест.
А на груді його світилась
Медаль за місто Будапешт.


* (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)

The enemies had burned his house
And perished all his family...
What way for soldier is fated now,
Where could he carry all his grief?

And he went far in all his woe
At cross of two wide roads then,
He found there in the open
One hill under the grass velvet.

He stood by, and as if the ground
Got stiffened in his throat all.
He said at last: „Praskovya, hallow!
Meet now your husband-hero!

And, please, prepare for your guest now
Any a food and lay on table...
I'm ready to enjoy the day-come,
To celebrate return from battle...”

But no one has answered, though,
No one has met him in the field.
Only the wind was waving, rocking
The grave grass, being so green.

He sighed at last, adjusted his belt,
And opened his road-sack,
And put a bottle of the beverage
On the grey stone of that grave.

„Don't scold, Praskovya, me for that drink,
You see, I was ready to feast
For our health and for our meeting,
But now it's time to drink for rest...

Again will boys and girls meet friendly,
But never we will meet again...”
So drank a wine with half a grieving
From a copper cup the soldier.

He drank a wine, the slave of people,
And told with pain in all his heart:
„I went to you through four-year's interval,
I conquered three states in that march...”

And he turned drunken, dropped his tears,
The tears of the hopes failed...
And on his breast the medal's greaming –
A recompence for Busdapesht...




---------------
Руският поет Михаил Исаковски (Михаил Васильевич Исаковский) е роден на 7/19 януари 1900 г. в с. Глотовка, Смоленска губерния, сега Угрански район, Смоленска област. Първото му стихотворение „Просьба солдата” е публикувано във в „Новь” през 1914 г. От 1921 до 1931 г. работи като редактор във смоленски вестници, а от 1931 г. живее в Москва. Много от стихотворенията му стават текстове на популярни песни като „Катюша”, „Враги сожгли родную хату”, „В лесу прифронтовом”, „Летят перелётные птицы”, „Одинокая гармонь”, „Каким ты был, таким ты и остался”, „Ой, цветёт калина” и др. Представител е на литературното направление социалистически реализъм. Първата му стихосбирка „Провода в соломе” излиза през 1927 г., след което излизат книгите му „Избранные стихотворения” (1947 г.), „Стихи и песни” (1949 г.), „На родных просторах” (1951 г.), „Стихотворения” (1965 г.), „О поэтах, о стихах, о песнях” (1968 г.), „На Ельнинской земле” (1973 г.) и др. Носител е на високи държавни отличия. Умира на 20 юли 1973 г. в Москва.