Илко Карайчев - На тягостна дупка прилича светът,

На тягостна дупка прилича светът
и мишките в него живеят щастливо.
Орлите, незнаещи туй, си летят,
а гаргите ронят сълзи; завистливо.

Разперил е клоните старият бук
и крие в листата страхливите птички.
Кълвачът, единствен, и малко напук,
лекува го, чисти го той зарад всички.

Един понамръщен, брадясал поет
зовеше народа за „Хляб и свобо;да”.
Народът, обаче, е твърде зает
и сам го в челото с куршума прободе.

Такъв е светът – на мишлетата дом,
орлите са малко, убиват ги често.
В душите най-траен е оня разлом,
във който пропадаме с вик, без протести... 

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

До неприличия схож на дыру
Мир наш - мышиные норы
Здесь совершенно не страшно орлу
Какие о том разговоры.

Ветки раскинул развесистый бук
В листьях пугливые птички
Слышится дятла отчётливый стук
Он это дерево лечит.

Один бородатый в морщинах поэт
Зовущий на бой "За свободу»
Заняты все и желания нет
Но пули не жалко народу.

Для сереньких мышек создан сей мир
Меньше орлов, их убивают
Душа испугалась слов и секир
И тихо себе убывает.