Награда

Застанал днес на крачка преди края,
идеята за вечност ме тревожи –
живял съм дълго, но да си призная:
не те разбирам, милостиви Боже!
Самият ти си вечен. В Рая, в Ада
са вечни и блаженство, и страдание.
Но “вечност” е съмнителна награда –
ти сам я ползваш като наказание.

Ахасфер там, на Виа Долороса,
не даде на сина ти миг отмора
и ти по своему реши въпроса –
безсмъртен между всички смъртни хора,
осъди го със приказна награда
и старият евреин безсърдечен,
наместо за делата си да страда –
и днес е жив – скиталец, ала вечен!

Холандеца-безбожник в океана,
опънал срещу бурята платната,
ти не удави в кипналата пяна –
направи го легенда на земята;
наказа го с безсмъртие сурово,
дари му вечността – но не да страда,
а да греши отново и отново.

Присъда ли е туй или награда?

Дължиш ми, Господи, едно признание:
остана малко и съм разтревожен –
щом вечността е твое наказание,
с какво ли награждаваш, мили Боже?