Я - я,
мы - мы,
наверное...
Очевидные вещи
вроде бы
неизменные.
Но что такое я?
Сложно мне понять
Что такое мы?
Еще сложнее.
Гораздо проще
как по мне
отказаться от это затеи -
все узнать
и отыскать все неизвестные,
переменные.
Смириться,
остыть,
оставив себя в покое
от мыслей убежать,
возвратиться снова
в самое начало
и подождать...
Подождать
дыханья ветра,
насладиться
лучем света.
Выйти к морю,
и глазами
в нем утонуть,
вдохнуть
воздух свежий,
на мгновенье уснуть...
Проснуться сильным
и под дождем бежать
пока есть силы,
побеждая лень,
неверие,
незнанье, закричать!
Вцепиться в землю
голыми руками,
заплакать,
зарыдать...
и снова
постараться
все понять.
8.04.2013г
Все понять, все понять...
© Copyright: Мардибан Алексей, 2013
Свидетельство о публикации №113040805049
Свидетельство о публикации №113040805049
Рецензии
Всичко да разбера...
Росица Бухова
Всичко да разбера...
Аз –аз.
Ние-ние.
Вероятно...
Очевидните неща
са без промяна.
Но кой съм аз?
Сложно е да разбера
Кои сме ние?
Още по-сложно.
По-добре е може би
да се откажа от тази идея
всичко да открия
и да търся всички неизвестни
променливости.
Да се примиря,
да се отклоня
и намеря покой
от мислите избягал,
да се върна отново
в самото начало
и да почакам.
Да чакам,
вдъхнал от вятъра,
с наслада
от лъчи светлина,
да ида при морето
очи да потопя,
да вдишам свежест,
и в миг да заспя.
Събуден – по-силен,
да тичам под дъжда
докато имам сили,
да победя ленността,
в неверие,
незнание, да закрещя!
Вкопчен в земята
с голи ръце
да заплача,
в ридание...
и отново
да се опитам
всичко да разбера.
Преведох този стих, заради силната емоция в него!Благодаря!
Росица Бухова 08.04.2013 16:01 Заявить о нарушении
Росица Бухова
Всичко да разбера...
Аз –аз.
Ние-ние.
Вероятно...
Очевидните неща
са без промяна.
Но кой съм аз?
Сложно е да разбера
Кои сме ние?
Още по-сложно.
По-добре е може би
да се откажа от тази идея
всичко да открия
и да търся всички неизвестни
променливости.
Да се примиря,
да се отклоня
и намеря покой
от мислите избягал,
да се върна отново
в самото начало
и да почакам.
Да чакам,
вдъхнал от вятъра,
с наслада
от лъчи светлина,
да ида при морето
очи да потопя,
да вдишам свежест,
и в миг да заспя.
Събуден – по-силен,
да тичам под дъжда
докато имам сили,
да победя ленността,
в неверие,
незнание, да закрещя!
Вкопчен в земята
с голи ръце
да заплача,
в ридание...
и отново
да се опитам
всичко да разбера.
Преведох този стих, заради силната емоция в него!Благодаря!
Росица Бухова 08.04.2013 16:01 Заявить о нарушении