Мислите си изгубих, някъде в пустото...

Мислите си изгубих, някъде в пустото.
Опитвах се да пиша, уви, бе напразно...
И отговори търсих, в дълбоко се впусках.
Накрая открих браздата в неравно.

В живота осъзнаваш ,че много няма смисъл-
война, затвор, закон - на злото балансьор.
А аз далеч от него, каквото и да мисля
какво ще променя – помръква моят взор...

Сега ми е жал за думи, в които се втурнах
с вятъра напразно попътен отлитнали.
Но знам, че съм частица в небесната бурна
вълна и, че още се трудя да не залитам. 


Свободен превод от руски на български Росица Бухова.

http://www.stihi.ru/2008/09/07/1562

Я мысли потерял, смешалось все в пустую...
ВИТАЛИЙ  ВЕТ
***

Я мысли потерял, смешалось все в пустую.
Пытался ВДРУГ писать, увы, на холостую...
И я ответ искал, под землю все валился,
Когда ответ нашел, на свет не возвратился.

Я в жизни осознал, что многое без смысла!
Война, тюрьма. закон- всё свиньям в коромысла.
А я ответ нашел, я под землею копошился..
Зачем тогда писал, зачем бессмыслице карился?

Мне жаль теперь слова, которыми бросался
На ветер только зря, не рифмами бадался.
Прости меня, душа! Прости за те оплехи,
Пусть видят небеса, не зря я грыз орехи...