А. А. ФЕТ
в одну сливаясь тень...
Уж позлатил последние ступени
перебежавший день.
Что звало жить, что силы горячило –
далеко за горой.
Как призрак дня, ты бледное светило,
восходиш над землей.
И на тебя как на воспоменаниье
я обръщаю взор...
Смолкает лес, бледней ручья сияние,
потухли выси гор.
Превод на български:
ЮЛИЯНА ДОНЕВА
Раснат раснат причудливи сенки
И се сливат в сянка една.
Позлатили до последна степен
Умиращия ден.
Какво зове ги за живот, каква могъща сила,
далеко зад гората?
Като призрак дневен ти светило бледно
се вдигаш над земята.
И към тебе, тъй като към спомен
аз обръщам взор.
Лесът замлъкна, едва сияй потока,
гори от скръб гората.
Свидетельство о публикации №113040704452