Илко Карайчев - А някога зовяхме я Родина, перевод

Разпорихме душите на парца;ли,
от вените напра;вихме въжета,
поведоха ни на;гли маргина;ли,
повярвахме на тяхната вендета,
а жа;ждата си с кърви утолихме
и ръфахме плътта на свойте ма;йки,
деца;та по вертепите затрихме,
изплуваха най-гнусните ута;йки,
издигаха се пръсти и юмруци
и бра;т за брата ста;на непотребен,
наричахме приятели боклуци,
учителите бихме безогледно,
убивахме жела;ния, надежди,
жените си прода;дохме в чужбина,
разгра;бихме страна;та си до бездна,
а някога зовяхме я Родина…

До гроба и; ела;те да поседнем,
но без сълзи; и рйвове насила.
Преди от нея вкупом да побегнем,
последно да и; ка;жем: “Ма;йко, мила!”

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

На тряпьё мы души разорвали
И пошли на вожжи наши вены
Повели нас нагло маргиналы
Как нам не поверить в перемены
Только жажду крови утолили
На груди рванув свои рубахи
По вертепам деток поселили
Гнусные отцы и задаваки.
Машем беспричинно кулаками
Брату брат  практически не нужен
И зовёмся просто – дураками
Трудно в нас святое обнаружить.
Мы мечты убили и надежды
И в чужбины жён своих продали
И страну разграбили до бездны
Ту что раньше Родиной мы звали.

Подойдите к гробу, посидите
Не без слёз она вам не чужая
Сможете, пожалуйста всплакните
Это наша мамка дорогая.


Рецензии
Това е едно от любимите ми стихотворения. На финала ти е убягнал нюансът с напущането на Родината, но все пак преводът е много хубав!

Илко Карайчев   16.04.2013 10:53     Заявить о нарушении