Олег Дмитриев Я так люблю входить домой под утро О

„Я ТАК ЛЮБЛЮ ВХОДИТЬ ДОМОЙ ПОД УТРО...”
Олег Михайлович Дмитриев (1937-1993 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОБИЧАМ ПРИЗОРИ ДА СЕ ЗАВРЪЩАМ

Обичам призори да се завръщам,
да блесне в стаята светлик за мен.
Вън да просветва и да лъха вкъщи
от вятъра на идващия ден;
сако да метна на гърба на стола,
изнемощял от дневния парад,
да висне в него сгърбена умора,
а аз да бъда пак голям и млад;
да гледам как тече вода от крана –
изтича туй, което е било,
и с устни връх на чаша да обхвана
от тънко – сякаш няма го – стъкло;
вода на едри глътки да отпивам,
прозорец да затворя, в хладен брод
да се учудвам, че така отмина
като на кино нашият живот,
че брегове наклонени ни чакат,
но кой нататък ще ги различи,
че златните коси докосват в мрака
до бузите ми топлите лъчи...
От близка гара вие свирка звънка
тревожно над пустинната Москва;
загръщайки се с одеяло тънко,
в легло да падна като сред трева,
глава да скрия над възглавка чиста,
да се усмихвам в нежна пелена
и да заспя, за нищо да не мисля,
да не сънувам никаква жена.


Ударения
ОБИЧАМ ПРИЗОРИ ДА СЕ ЗАВРЪЩАМ

Оби́чам при́зори да се завръ́штам,
да бле́сне в ста́ята светли́к за ме́н.
Вън да просве́тва и да лъ́ха вкъ́шти
от вя́търа на и́дваштия де́н;
сако́ да ме́тна на гърба́ на сто́ла,
изнемоштя́л от дне́вния пара́д,
да ви́сне в не́го сгъ́рбена умо́ра,
а а́з да бъ́да па́к голя́м и мла́д;
да гле́дам ка́к тече́ вода́ от кра́на –
изти́ча ту́й, кое́то е било́,
и с у́стни връ́х на ча́ша да обхва́на
от тъ́нко – ся́каш ня́ма го – стъкло́;
вода́ на е́дри глъ́тки да отпи́вам,
прозо́рец да затво́ря, в хла́ден бро́д
да се учу́двам, че така́ отми́на
като на ки́но на́шият живо́т,
че брегове́ накло́нени ни ча́кат,
но ко́й ната́тък ште ги различи́,
че зла́тните коси́ доко́сват в мра́ка
до бу́зите ми то́плите лъчи́...
От бли́зка га́ра ви́е сви́рка звъ́нка
трево́жно над пусти́нната Москва́;
загръ́штайки се с одея́ло тъ́нко,
в легло́ да па́дна като сред трева́,
глава́ да скри́я над възгла́вка чи́ста,
да се усми́хвам в не́жна пелена́
и да заспя́, за ни́што да не ми́сля,
да не съну́вам ни́каква жена́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Дмитриев
Я ТАК ЛЮБЛЮ ВХОДИТЬ ДОМОЙ ПОД УТРО...

Я так люблю входить домой под утро,
Не зажигая в комнате огня.
Уже светло, и комната продута
Ветрами наступающего дня;
И бросить так пиджак на спинку стула,
Вконец дневной помятый суетой,
Чтоб он висел устало и сутуло,
А и стоял, большой и молодой;
Потом следить, как льет вода из крана,
И долго ждать, чтоб теплая стекла,
И брать губами острый край стакана
Из тонкого – как нет его! – стекла;
И воду пить глубокими глотками,
Поеживаясь, затворять окно,
И удивляться, разводя руками,
Что жизнь порой такая, как в кино,
Что берега пологие качались,
Почти не различимые в ночи,
Что золотые волосы касались
Моей щеки, как теплые лучи...
Гудок услышать с ближнего вокзала,
Тревожащий пустынную Москву,
И, тонкое откинув одеяло,
Упасть в постель, как падают в траву,
В подушку глубже голову засунуть,
И засыпать, прикрыв глаза рукой,
И, улыбаясь, ни о чем не думать,
О женщине не думать никакой.




---------------
Руският поет и преводач Олег Михайлович Дмитриев е роден на 1 юли 1937 г. в гр. Омск. Завършил е факултета по журналистика при Московския държавен университет (1959 г.). Работил е като редактор на поезия в сп. „Юность” и в. „Литературная газета”. Първият поетичен сборник с негово участие е „Общежитие” (1962 г.). Автор е на стихосбирките „Арбатские сибиряки” (1965 г.), „Вот мчится черепаха! Веселые и грустные стихи про зверей” (1967 г.), „Удар по кремню” (1967 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Летом на земле” (1970 г.), „Возвращение в город” (1971 г.), „Белый час рассвета” (1973 г.), „Осенние прогулки” (1975 г.), „Приглашение друга” (1976 г.), „Прежний счет” (1978 г.); „Московское время” (1979 г.), „Избранное” (1980 г.), „Летящий профиль” (1981 г.), „Птицы над городом” (1981 г.), „Давно и недавно” (1986 г.), „Избранное” (1987 г.), „Есть и проза и стихи” (1988 г.) и др. Превежда поезия на творци от народите на СССР. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Умира на 9 декабря 1993 г. в Москва.