Искандер Борисов Анелия

АНЕЛИЯ

Скажу  я  тебе по секрету:
Стихи, что ни день, без прикрас,
Для женщин рождают поэты,
Для девушек – хоть каждый час!

И,  если стихи запоздали,
Опять заплутали в пути,
Иль  просто дорогу искали,
Тропинку  пытались найти.

И может лесная тропинка,
Петляя бежала сквозь лес,
А  может на ветке росинка
Блеснула  средь белых берёз.

А  может я озеро встретил
С  прозрачной, волшебной водой,
А  может быть я не заметил,
А  может  был повод  другой?

Но  главное – строки  про это
Опять в своём сердце нашёл,
И  пусть  мне другие поэты
Поют  среди рощиц  и сёл.

Анелия!  Имя такое,
Как солнце, как ветра порыв!
Тобою  любуюсь я снова,
Взойдя  на высокий  обрыв!

Поля, небеса и просторы,
Посмотришь  –  и сердцем поёшь!
Долины  раскинулись, горы,
И  ты  в  этом  чуде  живёшь!


Анелия

На тебе доверявам аз тайна:
Ни ден не пропуснали стих,
поети жената възпяват,
девойките – тях всеки миг.

И ако стихът закъснее,
по друмища пак заблуден,
той просто ще търси пътека
и проход през гъстия лес.

И може би горска пътечка,
го води през тъмни гори,
а там от росицата лека
са блеснали бели брези.

А може би, езеро срещнал
с прозрачна, вълшебна вода,
така и не съм се досещал,
че поводът друг е сега.

На моите строфи крилете
отново в сърцето летят.
И нека пак други поети
сред селски градини творят!

Анелия – името твое
е слънце и вятър игрив.
На теб се любувам отново,
изкачвайки стръмния рид.

Поля, небеса и простори –
погледнеш, запява сърце,
гори и долини огромни –
сред чудото свое живей!