Животът е толкова цивилизован,
че с радост върви го живей -
удобства домашни и техники нови...
А аз си мечтая за змей.
И сутрин, додето си пия кафето,
полуфабрикатът си ври,
прескачам през девет земи, та в десета -
във дън тилилейски гори.
Дори не желая да бъда принцеса
в палата на някой Кашчей,
а просто момиче, далече от стреса
в гората на кой да е змей.
Корава постеля... тъкани завивки
със дъх на пелин и небе...
И сутрин денят да ме буди с усмивка,
а не със горчиво кафе.
Крещи телефонът, но все ми е тая.
Дотегна ми тоя хомот
цивилизован. За змей си мечтая!
... и дън тилилейски живот.
А аз си мечтая за змей...
© Copyright: Комедвенска Ники, 2013
Свидетельство о публикации №113040212538
Свидетельство о публикации №113040212538
Рецензии