Противоречия II

                “Като хамалин ще се напия...”
                Дамян ДАМЯНОВ


На село – гражданин, в Силистра – селянин,
помъкнал тоя тежък свят в душата си,
като Великден чакам си неделята,
да съм на кратко свиждане с децата.

Не ги виня, аз сам съм си виновникът,
аз сам избрах дома и самотата,
но, Боже мили, цял живот чиновник,
дошъл съм да ме духа селски вятър.

И ми е хубаво посред баирите –
аз, гражданин десето поколение,
плода си тук, сред нивите събирам,
а плод са моите стихотворения.

Не ме приемат ветренци за селянин,
макар че тука си варя ракията,
макар да идват в къщи през неделята,
да поседим, по чашка да изпием.

Аз сам не знам какъв съм там, в душата си,
и, пак със себе си в противоречие,
за сетен път избирам самотата,
макар градът със мен да е сърдечен.

Из градски пътища по селски кален
все мъкна тоя тежък свят в душата.

Бих се напил и аз като хамалин,
но знам – след туй ще ме боли главата.