Да приседнем за малко в Спокойния град...
Тук е толкова тихо и синьо!
Спри се, слънчице палаво, хората спят
в тишината на цветни градини.
Ей го дядо ти, скръстил смирено ръце,
свойта младост навярно сънува.
А до него момиче разбито сърце
върху белия мрамор рисува.
По-нагоре съседът, голям веселяк,
е приготвил бисквити и вино -
да разпъне трапезата дълга и пак
да си спомнят ония години,
пълноструйни, подобно на жива река,
и с надежда за ново начало.
Не сред мрачен покой, не насън, не така -
неосъмнали скитници в бяло.
Вече тръгваме. Трепва Спокойния град
под студения вой на Косача.
Тихо, слънчице палаво, мъртвите спят.
И в съня си за живите плачат...
Помен
© Copyright: Комедвенска Ники, 2013
Свидетельство о публикации №113033000810
Свидетельство о публикации №113033000810
Рецензии