"Не съм самотен никога със своята самота."
Ти каза този стих и се засмя.
Попита ме:-Нима не е така?
И аз се съгласих.
Тогава ти ми довери:
-Аз също сам самотна.
Повярвах ти -
в безкрая всеки атом сам е,
чрез самотата съществува.
Но има самота,която е съдба.
И ти не си във нея-
във теб е тя.
И ти не си със нея-
със теб е тя.
Ти искаш да избягаш, -
но пак те връща тя;
ти ставаш част от нея,
а те изпълва тя!
Разбираш ли утехата на гордостта!?
На Майя
© Copyright: Снежина Христова, 2013
Свидетельство о публикации №113032906296
Свидетельство о публикации №113032906296
Рецензии