John keats 1795-1821 Оld Мeg she was a gipsy

John KEATS (1795 – 1821)
OLD MEG SHE WAS A GIPSY

 Old Meg she was a gipsy,
 And lived upon the moors,
 Her bed it was the brown heath turf,
 And her house was out of doors.

 Her apples were swart blackberries,
 Her currants pods o’ broom,
 Her wine was dew o’ the wild white rose,
 Her book a churchyard tomb.

 Her brothers were the craggy hills,
 Her sisters larchen trees –
 Alone with great family
 She lived as she did please.

 No breakfast had she many a morn,
 No dinner many a noon,
 And ‘stead of supper she would stare
 Full hard against the moon.

 But every morn of woodbine fresh
 She made her garlanding,
 And every night the dark glen yew
 She wove, and she would sing.

 And with her fingers old and brown

 She plaited mats o’ rushes,
 And gave them to the cottagers
 She met among the bushes.

 Old Meg was brave as Margaret Queen
 And tall as Amazon,
 An old red blanket cloak she wore,
 A clip-hat had she on.

 God rest her aged bones somewhere –
 She died full long agon.


Старата циганка Мег
Превод: Красимир Тенев

Живяла стара ромка – Мег,
сред горските блата,
постеля бил й торфът мек,
а дом й бил света.

Къпини брала, касис чер,
замествайки вкуса
на ябълки, а вино – зер,
била й тревната роса.

Не чела книги. Вместо тях
четяла, том след том,
надгробни плочи тя,
дълбани от длето.

Брат бил й всеки скален рид,
сестра – една ела.
Сред този многоброен род
самотница била.

И често даже дни наред
не вкусвала храна,
стърчала – нощен силует,
в подлунна свeтлина.

От тис, ракита, майски сняг*
венци така добре
плетяла старата жена
без песните да спре.

С умели пръсти – с мургав тен,
беряла заранта
папур, рогозки да плете
за хората в града.

Същинска амазонка Мег
била – по дух аскет,
плащ ален топлел й гърба,
главата – стар каскет.

Отдавна Господ я прибра.
И тя по – своя ред.
---------------------------------------------
* - майски сняг – нисък храст с тънки клонки (Spirаea vanhouttei)