Извървяхме безкрайния път самота,
във душите ни тихо изгрява
една будна луна - светъл страж на нощта,
на копнеж и пробудена вяра.
В топли длани безмълвно се сгушва мига,
докога, докъде...не, не питай!
Да повярваме в една будна луна
и под нея, без път да поскитаме.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Исходили мы много путей
Одиночество нас доконало
И луна-пилигрим, светлый сторож ночей
Нам любить и мечтать помогала.
В тёплых дланях её живут времена
Где, когда и зачем не узнать
Понимаю - светило, понимаю – луна
И под ней я пойду погулять.
Мина Кръстева - будна луна, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113032603981
Свидетельство о публикации №113032603981
Рецензии