Знаме

Жесток е този свят. Не го молете!
Отдавна е започнал своя лов -
преди дори един Разпети петък
да закрещи от страх и нелюбов.

Сломени коленичат днес мъжете,
задавени от сълзи неведнъж.
Но ние сме жени. Не ни съдете,
че никоя не падна като мъж.

Че някак си не ни надви живота,
макар да не отскочихме на ръст.
На лакти допълзяхме до Голгота
и люлки си забихме вместо кръст.

Каквото ще да става с нея, с мене -
навикнахме на болка и на злост.
Светът уби Мария Магдалена,
додето превъзнасяше Христос.

И не! Не ни е страх, че ще ни няма.
След нас денят ще блесне като нов -
оставяме децата си за знаме
на силата, наречена Любов.


Рецензии