Петя Кръстева - Завивка за душата, перевод
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае
с накъсан дъх.
И самота.
В индиговите облаци ридае.
Измисля приказки.
Така
по-светло да е
сред тъмата.
И спомен - топъл лъч
в нощта,
завивка да е за душата.
Настъпва утро.
Синева
с очи примигва
и сияе.
Преглъща болката.
А Любовта
за Утре-то в сатен мечтае.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Один холодный крик
И тишина.
А жизнь идёт и тщательно
Долбает.
Твой сломлен дух
И самота
Единственная в воздухе витает.
Припомнить сказку я
Не прочь
Где светлое
Не вымажется тьмою
Она как одеяло
Будет в ночь
Меня укроет с головою.
Наступит утро
Будь к нему готов
Оно глазами синими
Сияет
Проходит боль
И царствует любовь
Его в сатин прекрасный одевает.
Свидетельство о публикации №113032502653