Петя Кръстева - Завивка за душата, перевод

Един измръзнал вик.
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае
с накъсан дъх.
И самота.
В индиговите облаци ридае.
 
Измисля приказки.
Така
по-светло да е
сред тъмата.
И спомен - топъл лъч
в нощта,
завивка да е за душата.
 
Настъпва утро.
Синева
с очи примигва
и сияе.
Преглъща болката.
А Любовта
за Утре-то в сатен мечтае.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Один холодный крик
И тишина.
А жизнь идёт и тщательно
Долбает.
Твой сломлен  дух
И самота
Единственная в воздухе витает.

Припомнить сказку я
Не прочь
Где светлое
Не вымажется тьмою
Она как одеяло
Будет в  ночь
Меня укроет с головою.

Наступит утро
Будь к нему  готов
Оно глазами синими
Сияет
Проходит боль
И царствует любовь
Его в сатин прекрасный одевает.


Рецензии