В нощта

Нощта спусна своето покривало,
потъна хоризонт в мъглата синя.
Никого... Само пътник закъснял,
без посока  нанякъде отива.

Призрачна змия пълзи  в дерето,
прогонена в зловещо тайнство.
Кой е този закъснял смелчага,
и къде – запътил се незнайно?

Звезди в небе с взор пилигрими,
тих ромон на пролетна вода,
на самата Ариадна заприлича,
с объркани нишки на съдба.

Но душата, с покаяние обгърната,
безшумно се движи през нощта,
да би разплела кълбото безпътно
и да си превъзмогне тъгата.

От себе си няма къде да се дене,
плаче в сънни дъбрави дърдавец
и в тревогата е свито сърцето,
носи своята болка сподавена.

Не съдете, от време сме осъдени.
Тежък е пътя на заблудени души.
Към обичащите ни се завръщаме,
от които веднъж сме си отишли.


http://www.stihi.ru/2012/03/16/97


Сквозь ночь

Владимир Котиков

Ночь швырнула свое покрывало,
В синей мгле утонул горизонт.
Никого... Только путник усталый
 Бездорожьем куда-то идет.

Морок змеем ползет по оврагам,
Нагоняя зловещую жуть.
Это кто с запоздалой отвагой,
И куда - направляет свой путь? 

Звезд на небе узор филигранный,
Тихий плеск родниковой воды…               
И, похоже, самой Ариадной
 Перепутаны нити судьбы.

Но душа, покаяньем объята,
Спотыкаясь, шагает сквозь ночь,
Чтоб распутать клубок этот клятый
 И печали свои превозмочь.

От себя никуда ведь не деться,               
Плачет в сонных лугах коростель,
И в тревоге сжимается сердце,   
Ноет горькою болью потерь.

Не судите, лишь время рассудит.
Тяжек путь заплутавшей души
 Возвращения к тем, кто нас любит,
От кого мы однажды ушли.