Бабье лето. Първан Стефанов

И даже воздух изменился вдруг,
стал свет его желтее и бездонней.
В нём наши мысли, завершив свой круг,
лежат теперь, как семечки в лимоне.
Листвы весёлый праздник отшумел.
Нагого жёлудя бессмысленная малость
наш предрекает будущий удел...
Лишь истинность вещей одна осталась.
Уставшая земля покойно спит,
во сне плодами грезя сокровенно.
А где-то дятел дерево долбит,
от всех уйдя в своё самозабвенье.
День, молчаливый с самого утра,
таит в себе грядущие прозренья.
...Пусть всё бы – от надежды до утрат –
со мной случалось лишь порой осенней.


Циганско лято

И светлината някак си по тон
се промени, към жълто се избистри.
И в нея, като семчици в лимон,
лежат успокоените ни мисли.
Отмина веселият карнавал
на шумата –
                        стоим пред голотата
на жълъда, закръглено узрял...
Остана истината за нещата.
Земята тъкмо в тези часове
замисля чудото на плодовете.
В дървото някъде кълвач кълве –
и той е углъбен, забележете!
Денят стои смълчан от сутринта,
над някакво прозрение надвесен.
...Да можеше най-важните неща
да ми се случват винаги наесен.