Евгений Винокуров Двадцатый век Век двадесети

„ДВАДЦАТЫЙ ВЕК...”
Евгений Михайлович Винокуров (1925-1993 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЕК ДВАДЕСЕТИ

Век двадесети... Жар в очи немити.
Ревяща паст. И кичур изпотен.
Отрови се... Във влакове слепците
ще го проклинат всеки божи ден.

Век двадесети... Просят с шепи прости
сираци, с люта слюнка са в уста.
Там – дрипи жалки. Черепи и кости
до двайсет километра под пръстта.

Век двайсти... Скитащият в свят нечестен
подрежда мисъл в своята глава:
Да бъдеш звяр, да бъдеш бог е лесно,
човек да бъдеш – трудно е това.


Ударения
ВЕК ДВАДЕСЕТИ

Век два́десети... Жа́р в очи́ неми́ти.
Ревя́шта па́ст. И ки́чур изпоте́н.
Отро́ви се... Във вла́кове слепци́те
ште го прокли́нат все́ки бо́жи де́н.

Век два́десети... Про́сят с ше́пи про́сти
сира́ци, с лю́та слю́нка са в уста́.
Там – дри́пи жа́лки. Че́репи и ко́сти
до два́йсет киломе́тра под пръстта́.

Век два́йсти... Ски́таштият в свя́т нече́стен
подре́жда ми́съл в сво́ята глава́:
Да бъ́деш звя́р, да бъ́деш бо́г е ле́сно,
чове́к да бъ́деш – тру́дно е това́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Винокуров
ДВАДЦАТЫЙ ВЕК

Двадцатый век... Горят глаза тупые.
Орущий рот. И вымокшая прядь.
Он отравился. В поездах слепые
Его не скоро кончат проклинать.

Двадцатый век... Протянутые горсти
Сирот, глотавших горькую слюну.
Вон – рвы и рвы. Там черепа и кости
На двадцать километров в глубину.

Двадцатый век... Бродивших по дорогам
Среди пожаров к мысли привело:
Легко быть зверем и легко быть богом,
Быть человеком – это тяжело.

               1957 г.




---------------
Руският поет Евгени Винокуров (Евгений Михайлович Винокуров) е роден на 22 октомври 1925 г. в Брянск. Първите си стиховме е печатал през 1948 г. в сп. „Смена”. Голям негов труд е излязлата под негова редакция през 1974 г. антология „Русская поэзия XIX века”. Носител е на високи литературни и държавни награди. Автор е на стихосбирките „Стихи о долге” (1951 г.), „Синева” (1956 г.), „Военная лирика” (1956 г.), „Признанья” (1958 г.), „Лицо человеческое” (1960 г.), „Слово” (1962 г.), „Музыка” (1964 г.), „Земные пределы” (1965 г.), „Поэзия и мысль. Статьи” (1966 г.), „Ритм” (1967 г.), „Голос” (1967 г.), „Москвичи” или „В полях за Вислой сонной” (1968, 1974 г.), „Зрелища” (1968 г.), „Избранное. Из девяти книг” (1968 г.), „Жест” (1969 г.), „Метафоры” (1972 г.), „В силу вещей” (1973 г.), „Контрасты” (1975 г.), „Пространство” (1976 г.), „Остается в силе” (публицистика, 1979 г.), „Бытие” (1982 г.), „Аргументы” (1984 г.), „Ипостась” (1984 г.), „Самая суть” (1987 г.) и др. Умира на 23 януари 1993 г. в Москва.