Кантарчето ни, дето всеки носи,
се колебае всеки път, когато
потърсим ум или пък обич просим,
надявайки се да спечелим злато...
Но златен е миражът-избор само,
защото, впримчен в делника наежен,
човек така и не намира вярно рамо,
а мозъкът отказва да е нежен.
Така жонглираме през мрак и през тревоги.
Погледнем ли надолу - сме дотука.
Но все надежда-червей води ни към Бога,
където ум със обич правят си дослука...
Жонгльор
© Copyright: Димитр Дянков, 2013
Свидетельство о публикации №113032412804
Свидетельство о публикации №113032412804
Рецензии
Вот так и носим мы ,интерпренеры,
Свои мешки с добром и злом наполовину,
Мы все,по сути,милые жонглеры,
Ломаем руки,подставляем спину.
С теплом, Ирена
Ирена Вандрак 06.04.2013 14:59 • Заявить о нарушении
Свои мешки с добром и злом наполовину,
Мы все,по сути,милые жонглеры,
Ломаем руки,подставляем спину.
С теплом, Ирена
Ирена Вандрак 06.04.2013 14:59 • Заявить о нарушении