Петя Кръстева - Сълзичката,

Страхът разпилян е! А някъде в времето
прелитат сред хаоса малки искри.
Една ненадейно попадна в окото ми,
огледа се плахо и бързо се скри.

След залеза винаги... много болезнено
подава се бисерно, нежно лице -
да види дали е самотен и вятърът
и заедно да се превърнат в море.

Но няма надежда... по тъмно изтляла е
и в доби потайни се крие от мен.
Мракът умора тъче (реди) по клепачите,
а тъжна, сълзичката в този момент

очаква да дойде в постелята Тихото.
Аз зная - тогава по път ще върви
и заедно с други, подобни на нея,
за сън пременена, на топло ще спи.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Живём среди страха, а где-то во времени
В хаосе ярких маленьких искр
Одна мне попала в глаз и до темени
Путь её робкий был истов и быстр.

Солнце садится… как много печального
На, бисером лике, его золотом
Ждёт оно ветра для действа банального
А для чего мы не знаем о том.

Надежда исчезла - истлела, наверное
Или скрывается от бытия
Но просочится и самая первая
Горькою будет слезинка моя

И вместе с другими, подобными медленно
Ночь притаилась уже у окон
Ждёт не дождётся, им будет постелено
Всех упокоит нахлынувший сон.