/ Акростих/
Надеждите на нови ветрове
Абсурдите на времето отвяха,
Душите бедни изведнъж съзряха
Едемските заветни брегове.
Животът се завихри на възбог,
Довлече демокрация лъжлива,
А политиците с усмивка сива
Нахлузиха ни пак ярема строг.
Един живот, с мизерия постлан,
Кажи ми как ще хванеш здраво в длан,
Агонията как ще прекратиш?
Измамата ще рухне скоро, знам,
Мечтите ще намерят своя храм,
А ти в коя посока ще вървиш?
Надежда нека има
© Copyright: Радко Стоянов 2, 2013
Свидетельство о публикации №113032312131
Свидетельство о публикации №113032312131
Рецензии