VIII Международный конкурс. Недялко Йорданов

Недялко Йорданов

http://www.nedialko.net/forum.php

Роден на 18 януари 1940 г. Бургас.
Завършва гимназия в Бургас 1957 г.
Завършва Софийския университет, специалност българска филология през 1962 г.
Една година е учител по литература в гр. Малко Търново.
От 1963 година до сега работи единствено в театъра. До 1983 година е драматург на Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“, а от 1983 до 1990 година е художествен ръководител на същия театър. От 1990 до 1999 г. е драматург и режисьор на театър „Възраждане“ София.

*   *   *

Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна - колкото живота,
и честна - колкото смъртта.

Любов - една-едничка нота
на битието в песента.
По-фантастична от живота
и по-банална от смъртта.

Любов - последната Голгота,
спасението на света.
Любов, по-кратка от живота,
любов, по-дълга от смъртта.

Недялко Йорданов

1996 г

*   *  *

Сергей Есенин Черният човек

Превод от руски: Недялко Йорданов,

http://lib.ec/b/63255/read

Друже мой, друже мой,
аз съм много и много болен.
Сам не знам откъде е дошла болестта.
Сякаш вятър свисти
над полята безлюдни и голи
и засипва ума ми
с алкохол, като с жълти листа.
А главата ми маха с уши,
както птица с крилата.
На врата й увисват
краката ми, вече без мощ.
Черния човек,
черния, черния,
черния човек
сяда до мен на кревата,
черния човек
не ми дава да спя цяла нощ.
Черния човек
носи книга със гнусни страници
и гъгнещ над мен,
като над мъртъв монах,
ми чете за живота
на някакъв негодник и пияница
и всява в душата ми мъка и страх.
Черния човек,
черния, черния.
„Слушай, слушай —
мърмори ми той, —
има в книгата ценни
мисли и планове.
Славно живял е
нейният герой
в страна на ужасни
крадци и шарлатани.
Декемврийският сняг
там е дяволски чист
и фъртуни навяват
къдели малки!
Този човек бил авантюрист
от най-висока
екстрена марка.
Бил той изящен
поет при това.
Малка, но ловка
сила имал.
И една четирийсетгодишна жена
наричал мръсница
и своя любима.
Щастлив съм — казвал —
с ловък ум и ръце.
А несръчните
са нещастници известни.
Нищо, че често
на мойто сърце
причиняват мъка
фалшивите жестове.
В бури, в жестоки,
в страшни беди,
в плен на мъчителни
мисли и чувства,
да имаш усмихнат, безгрижен вид
то е най-висше в света изкуство.“
Черни човече,
та ти хитруваш!
Нали нямаш службата
на водолазите.
Твоят поет не ме интересува.
За друго, моля,
чети и разказвай.
Черния човек
блещи в мене гледец
и очите му бълват
синя гадост.
Сякаш иска да каже,
че аз съм крадец,
ограбил някого безсрамно и нагло.
Друже мой, друже мой,
аз съм много и много болен.
Сам не знам откъде е дошла болестта.
Сякаш вятър свисти
над полята безлюдни и голи
и засипва ума ми
с алкохол, като с жълти листа.
Вечерта е студена.
Мълчи кръстопътя.
И приятели няма да ме посетят.
В ситна пухкава вар
равнината белее се смътно
и дърветата в двора
са конници, спрели сред път.
Плаче някъде в тъмното
птица зловеща
и дърветата-конници
се обаждат с копитен звук.
Ето, черният идва
и сяда в креслото насреща,
приповдигнал цилиндър
и небрежно отметнал сюртук.
„Слушай, слушай —
шепти той хрипливо в нощта
и над мен като сянка пада. —
не съм виждал никъде
крадец на света
от безсъница глупава
тъй ненужно да страда.
Ах, навярно си сбъркал!
Нали е луна.
Още липсва ли нещо
на туй святче, във дрямка потънало?
Може би «Тя» ще дойде
със свойте дебели бедра
и ти пак ще четеш
свойта лирика болна и тъмна.
Ах, обичам поетите!
Забавен народ.
В тях намирам различни
за сърцето познати историйки —
на пъпчива курсистка
дългокос идиот
за звездите разказва,
свойта полова страст изразходвайки.
В едно селце,
не помня кое,
Калуга, Рязан ли,
преди години
живяло в просто семейство
момче
с жълти коси
и очи светлосини.
Но станал той възрастен,
поет при това.
Малка, но ловка
сила имал.
И една четирийсетгодишна
жена
наричал мръсница
и своя любима.“
„Черни човече!
Твоят лиричен ум
има слава отдавнашна и
безнадеждна.“
И вбесен, разярен,
аз го удрям с бастун
по муцуната зла,
между веждите.
Няма месец.
Синее в прозореца ден.
Ах ти, нощ,
изигра ме ти глупаво.
Аз с цилиндър стоя.
Няма никой край мен.
Аз съм сам…
с огледалото счупено.

1925

*   *   *

ОБРЪЩЕНИЕ

Недялко Йорданов


Днес, когато нашата Българска държава
всеки я купува и я препродава,
днес, когато всеки кръгъл идиот
прави се на лидер и на патриот,
днес, когато бившите пак се подредиха
и от демокрацията шапка си скроиха
основаха фирми, построиха банки
на социализЪма с гнилите останки.
днес, когато новите наши демократи
спяха във палатки, спят сега в палати,
а народът гладен в никого не вярва
и със много мъка хляба си изкарва,
ако не открадне, ще загине инак,
днес, когато кражбата стана ни поминък,
днес, когато гинат нашите войничета
и проституират нашите момичета,
днес, когато властват рекет и пиратство
и си пълнят гушите с нашето богатство,
наглият престъпник има нова роля –
вместо във затвора пуснат е на воля,
граби, и насилВа под път и над път,
днес, когато няма ни закон, ни съд,
днес, когато вредом тържествува злото –
трябва да му сложим прът във колелото,
кърлежа да смажем, стига кръв е локал!
Ножът във плътта ни стигнал е до кокал.

И вместо да скочи, да извика кански,
спи във сън дълбок юнакът балкански.
Защото България вече е свободна,
но къде си, вярна ти любов народна,
но къде си, съвест, но къде си, смелост?
Или се превърнахте пак във вкаменелост?
Тъй ли ще си иде цяло поколение
с жалкия инстинкт за самосъхранение?
Българино кротък, българино хрисим,
докога от други ти ще си зависим,
докога съдбата ти ще решава друг?
Я впрегни магарето в дървения плуг,
изори земята от гнилите бурени,
смачкай паразитите, върху тебе турени,
отгледай грижливо своя собствен плод,
за да се докажеш, за да си народ.

Но търпим как бавно и без съпротива
малката ни нация почва да загива.
Мъките не свършват. Бягствата не спират,
младите не раждат, старите умират,
няма го отдавна българският трепет,
чужди ни командват, своите ни трепят.
Сякаш озверя човешката природа,
где е покаянието, где е милостта,
едни чрез властта ограбват народа,
други чрез народа заграбват властта.

Затова да махнем днешните бездария
и не Бог, а ние да пазим България!

1995

*   *   *

Перевод с рус на болг
Есенин-Недялко Йорданов


Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив ?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете предни.
Колко устни помниш ? И ръце ?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз...

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зове съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но помни -
нецелуваните не закачай,
необичалите не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се зад неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер !" - ще ми кажеш само
"Добър вечер, мис!"- ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича,
който е угаснал - не гори.

Сергей Есенин

*   *   *

Недялко Йорданов

превод на Иван Николов:

Ти не ме обикна, ни пожали,
някакъв грозник ли в мен узна?
Та очи извръщаш примижали,
с две ръце на мойте рамена.
 
Гледам нито грубо, нито нежно
твойто младо, чувствено лице.
Колко си прегръщала небрежно?
Колко ласки помниш? И ръце?
 
Знам, че като сенки несъгрени
всички прекосиха твоя ден.
Сядала на толкова колени,
ето че сега седиш у мен.
 
Нека твоят поглед е премрежен
и за някой друг си мислиш ти,
но и аз не мога да съм нежен,
че умът ми другаде лети.
 
Стъпка лекомислено гореща,
не съдбовен знак необясним —
свърза ни една случайна среща
и с усмивка ще се разделим.
 
И поемай пътя си, обаче
в свойте безразсъдства и беди
неласканите недей закача,
неизпепелените щади.
 
И когато за любов голяма
с друг си шепнеш в уличния мрак,
тръгнал на разходка, може двама
ненадейно да се срещнем пак.
 
Ти към друг ще се притискаш вече
и с поклон нехайно отривист
тихо ще ми кажеш: „Добър вечер!“
ще отвърна: „Добър вечер, miss.“
 
И едва ли скръб ще ме погуби,
няма да изпитам жал дори —
любилият повече не люби
и угасналият не гори.

*   *  *
========= =========== ===========

ДЪЖДЪТ

Недялко Йорданов

Дъждът вали от вечерта зелен и остър…
Върху дървета и цветя на моя остров.

Върху изсъхналия дом, с плесници
   мокри,
Гаси комина мълчешком на моя покрив.

Вали – прекрасен и жесток, и
    наркотичен
Вали от чашата на Бог – и не изтича.

Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи… И по ръкава.

Вали… Боли… От зли игри…
     Невероятен !
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.

Дъждът вали от вечерта. И ето – вижте…
Разпали пак в мен жарта. Като
   огнище.

Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, в мен вали надежда кратка.

От ада на самия рай вали прилежен.
Докрай вали. И този край е неизбежен.

Последна струйчица… Амин ! И нежни локви…
И пушещият пак комин на моя покрив.

Недялко Йорданов

27 март 2001 г.

*   *   *

Дождь

Елена Кама

http://www.stihi.ru/2010/12/22/7671

Дождь падает на вечер  жизни свыше…
Пряность  цветов  на острове моем и крыши
Он размывает…  и остроконечность зеленых крон.
Иссохший  дом  жаждой глядит в его ладонь.

О дождь! Гаси, благой,  молчание камина
И проникай везде извечной пантомимой,
Пьяни,  прекрасен  и неумолим.  Будь  вечен,
Из  чаши Бога истекая в этот вечер.

От Ангельской слезы, из  рога  ль  дьявольского.
Сканируй слитки  дней…  и рукава покрова…
Долины боли… злой игры…  Невероятно!
Вечерний преподносит дождь  эффект обратный.

Пролился  вечером с небес.  А здесь – посмотрим…
Во мне  раздуты угли жарко.   Огнище!  Не холодным -
Огнем пронзают стрелы каждой капли свежей,
Во мне, пылая и паля, творят надежды.

Из ада в рай нас дождь уносит.
Повсюду дождь. С тобою  вешний дождь…  хоть жизни осень.
Последняя струя…  Аминь! Ее я с нежностью ловлю…
Под кровлею моей камин я ею распалю.

============ ============== ==============

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Недялко Йорданов

Под обсада сме вече –
непохватни и смотани.
Едно малко човече
окупира живота ни.

Всеобемно, прекрасно
Изведнъж ни обсеби.
И застана опасно
между мене и тебе.

Като гардже – кресливо.
Любопитно. Всезнаещо.
Нестандартно. Красиво.
И на мляко ухаещо.

Умно – не за годините
дето още са двечки…
Боже, нека измине
всички твои пътечки…

И когато порасне,
тази мъничка Дама,
остарели ужасно,
да сме живи с теб двама.

Здраво вкопчени в себе си,
по онази алея
все така едновременни,
да се взрем подир Нея.

За да видим с очите си
как животът ни кратък
неусетно и сигурно
продължава нататък.

Недялко Йорданов

18 юли 2001 г.

*   *   *

Продолжение

Елена Кама

http://www.stihi.ru/2010/12/22/8079

В осаде мы тревоги и сомненья. Крепись.
Вот новый человек побегом хрупким
Доверчиво стучится в нашу жизнь.

Между тобой и мной в прекрасный миг
наградой высшей страсти притяженья
ворвется детский крик.

Неслышимый, он нам давно знаком,
он возмутительно младенчески прекрасен
и пахнет беззащитно молоком.

Умно – не по годам – дитяти с колыбели,
Мы просим, окрестясь:
«О, Боже, вразуми твои все малы дщери!»

А вырастет когда малютка наша,
мы юных в ней себя найдем,
и старость уж глубокая не страшна.

Когда ж пора придет на жизненной аллее
покинуть путь земной,
проследуем мы взорами за нею.

Увидится нам мир взором младым, без фальши.
Нить жизни не прервать,
Несуетно, спокойно продлиться ей  и дальше.
========== =========== ===========================

ЩАСТИЕ

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...

Недялко Йорданов

*  *  *

Обыкновенное счастье

Лаура Пехливанова

http://www.proza.ru/2010/04/23/352

Так дОлго мы ищем его...Судьбоносно...
Счастье мое, скрываешься, милое...
Только увИдим, только коснемся,
только поймаем...И нет тебя...Нет там.

Как тА невидимка, которая шапка,
как ли ты выглядишь в глупом наряде?
ЧтО ты?...Долгая жизнь?...Любовь?...
Слава?...Много друзей?...Или денег?...

Сколько лЕт...И в каждом году
желАют вещи земные нам...Это ли?
Ты покажись...Совсем перед мраком.
Счастье мое, снова ты скрылось.

ЗдЕсь же ты, около нас, но не знАем
жИвы ли мы?...Нервные, старые...
ДАйся нам, хоть на немного...В конце...
Завтра...Взаймы...Когда снЕг пойдет...

ВОт ты...Идешь...Голос твой звонкий.
С хИтрым взглядом и умной головкой,
два маленьких хвОстика...Тонкая шейка...
Господи...Как же глупы мы...Ты это...
========= =========== ===================

МЛАДОСТТА СЕ ЗАВРЪЩА

Недялко Йорданов

http://www.nedialko.net/poetry.php

По зелената улица
към уютния дом
тя върви най-нахално…
Ето… влиза със взлом…

И със страст ме прегръща…
Задушава ме с вик…
Младостта се завръща -
пък макар и за миг.

Хирургично, без милост
впива свойта игла.
Младостта се завръща
и ми шие крила.

Младостта се завръща -
пее вятърът щур.
Младостта се завръща –
туй е пълен абсурд

Знам, че никой не може
да го разбере…
Младостта се завръща,
мое старо море.
Ето… гмуркам се… плувам…
в моя стил бътерфлай.
От брега до небето…
От начало до край…

Моя детска съблазън…
Моя смелост… Мой страх.
Като първа целувка.
Като тайна… И грях…

Младостта се завръща…
Няма грешка… На пук…
Ужас! Как ме обърква…
Там ли съм… Или тук…

Или просто това е
мимолетно здравей…
Стар тийнейджър… Добре, де…
Стига толкоз… „ОК”.

Младостта се завръща…
Няма време, нали?
Неочаквано същата…
Боже мой, как боли!

Как витае въпросът:
За къде? До кога?

Младостта се завръща
само днес и сега…

Или още и още…
До когато умрем…
Младостта се завръща…
Не съвсем… не съвсем…

==== ======== =========

РЕКАТА

Недялко Йорданов

http://www.nedialko.net/songs.php

Приготви се за път, мое старо момиче.
Ако ти си готова, и аз съм готов.
Все по-зло и убийствено ти ме обичаш
и все по-смъртоносна става мойта любов.

Ето, крачим надолу и ще стигнем реката.
Зад баира залязва мудно слънцето там.
Има време да хванем този кратък остатък -
къс от нашия ден, който беше голям.

Има още надежда всичко да се повтори.
Към началната точка кръгът се върти.
Черен щъркел излита тържествуващ нагоре
и във клюна му жабче ужасено пищи.

Боже, колко жестокост. А може би мъдрост!
Преминава реката, цяла в златна боя.
И по нейната гладка, измамна повърхност
към отсрещния бряг лъкатуши змия.

Блясва сребърна риба на моята кука
и в параболен гърч свършва нейния път.
Ние с тебе сме живи, ние още сме тука
и сме гладни! Животът се храни от смърт.

Ах, реката тече и все тъй не изтича!
Да приготвим тигана след успешния лов.
Все по-зло и убийствено ти ме обичаш
и все по-смъртоносна става мойта любов.

Чувай, звяр и природа - всичко днес ни говори.
Този свят придобива свойте точни черти.
Значи има надежда всичко да се повтори.
Към началната точка кръгът се върти.

1995 г.

======== ========= =============

НАДЕЖДА


Добро утро, все пак да ти кажа,
моя кратка надежда… Последна.
Плахо слънце отсреща погледна
с поглед още замрежен и влажен.

Има смисъл, нали? Да живея…
Тишина… И започва след малко
ах, поредния ден на Недялко –
със поредната луда идея…

Вече нямаме време да губим…
Съблечи се… Сънлива… Сърдита…
Ето… конят потропва с копита…
И е хубаво… пак да се любим…

Като пръв път… До край… Без остатък…
Изтощени от страст и целувки.
И да тръгнем със свойте обувки
към небесния път… и оттатък.
======== =========== =========

 КЛЕТВА

web

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

======== ========== =================

 НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ



Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

------------ -------------- ----------------------

НЕДЯЛКО ЙОРДАН

ПОЗНАНИЕ

Я испугавшись отпрянул, видя змею на дороге,
но моей пятки коснулось тонкое скользкое жало.
Был я отравлен мгновенно. И понесли меня ноги
в темную лавку, где грудой множество яблок лежало.

Ножик блеснул за прилавком. Срезать ли нежную кожу
с яблока, что из корзины взял я во мраке случайно,
иль, кожуры не срезая, зубы со сладостной дрожью
в мякоть вонзить молодую — в нежную терпкую тайну...

Плод соблазнительный съеден. Буднично все и обычно.
Розовощекий амурчик смехом исходит лукавым.
Мир обнаженный прозрачен. Страх исчезает привычный.
больше запретного нету, тайное сделалось явным.

Что я скажу тебе, мальчик, — маленький светоч чудесный?
Все, что тебя ожидает, хочешь узнать ты заране
и в заоконные дали смотришь из комнаты тесной.
Веришь ли мне — я не жажду, больше не жажду познанья.

=================== ======== =====================

ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!


УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781