Павлина Йосева - Крила от жълт янтар, перевод

Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар,
ветреят над клепачите сънливи.
Балконът - весел като вехтошар.
Шишарки, син юрган. И три ютии.
Мушкатото - превързано с канап.
И котаракът - хърбав като щъркел.
Доволна хълца пътната врата,
нахранена със дечурлига пъстри.
А дядо - на прегърбен тих диван,
зад вестника се прави на грамотен.
Стоя отвън. По-дребна от троха.
Но съм голяма, за да вляза, Боже.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Туманом небо затянуло и дождём
А дом наш продан – в нём теперь чужие
И плачу я мне вспомнить есть о чём
Я помню руки бабушки святые.
С голубкой голубь, цветом янтаря
Их крылья желтые сверкают у церквушки
И жив балкон и часть инвентаря
Кастрюли, одеяло, три подушки.
А под геранью очень неспроста
Как аист храбрый возлежит котяра
И хлопают входные ворота
Настойчиво, пронзительно и яро.
А дедушка уселся на диван
Свои газеты старые читает
Но как зайти когда ты гость незван
Стою себе, а память донимает.