Павлина Йосева - Гласът на чешмата, перевод
Вдън небе се запали лунатичен шедьовър,
и потъна в отвъдното като глас богохулен.
В двора още ухае на босилек и дюли.
И гласът на чешмата е прозрачен и топъл
като люлка на бебе, като дядо над огъня.
Къщата помни всичко - младите им портрети,
комшулука в оградата, сенките на черешата...
А листата са жълти - като слънце през юни.
Като църква в неделя. Като сън на безумец.
Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
Тук сме двамата с дядо, и играем на есен.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Лето обещает быть до октября
Пахнуть базиликом и айвой
Богохульно, честно говоря
Нам шедевр заказывать такой.
Голос чешмы чист и голосист
Словно люльку дед качает у огня
Дом наш, расстарался портретист,
Помнит всё и радует меня.
В солнце листья выкрасит июнь
В церковь в воскресенье с ним пойдём
Бабки нет и белый дед, как лунь
В осень мы играем с ним вдвоём.
Свидетельство о публикации №113032005353